Бях на проверка в няколко хасковски училища и в интерес на истина не видях охрана. Това заяви от свое име началникът на РИО Хасково Иван Панайотов на днешна среща с директорите на училища от региона, посветена на сигурността на нашите деца в училище. Панайотов деликатно игнорира хипотезата, че въпросните училища нямат охрана и даде съвет: Охраната трябва да е видима, да всява респект. После призова директорите да споделят опита си и да препоръчат нови мерки за подобряване на сигурността в училищата. На срещата бяха поканени и представители на Охранителна полиция. Присъстваха и общински съветници от Хасково и Димитровград. Дебатът бе изискан от Министерството на образованието по повод зачестилите случаи на насилие в училище или инциденти. Един от тях се случи с димитровградска ученичка, ударена от волтова дъга докато си прави селфи върху покрива на влак. Тоя случай обаче не бе във фокуса на обсъжданията, които се концентрираха главно върху това, което става в училище.
Още в началото на дебата директорите се разделиха на две групи. Едната бе на действените началници, които бяха готови дори с въвеждането на карти с електронен чип за всяко дете. Говорител на тази група бе директорът на СОУ „Любен Каравелов” Димитровград Валентин Христов. В неговото училище би следвало да е рай за сигурността - физическа охрана, СОТ плюс 10 охранителни камери следящи отвън. За сравнение например, хасковското Климент има само 1. Има и училища без нито една. Втората група пак бе водена от димитровградска директорка, която още в самото начало на дискусията заяви - нищо няма да помогне, каквото и да решим .Подкрепи я директорката на хасковското СОУ Васил Левски Милена Михайлова, която посочи очевиден проблем за част от школата - дворовете им не са затворени от всички страни. Отделно, Левски има и стол отворен за външни хора, ситуация валидна за още доста училища в Хасково. Това бламира пропускателния режим, пък и назначените за охрана нямат правомощия. Защото в мнозинството от случаите са от щатовете на съответното училище, назначени като непедагогически персонал. Само най-богатите школа, можели да си позволят частна охрана, наета по закона за Частната охранителна дейност. Тук вече правомощията са достатъчни - охранителят може да задържа подозрителни деца, да изисква или оперира с документи за самоличност. Обаче, както се оплакаха директорите, „пращат ни 70 годишни охранители, които видимо не са за тази работа”. Това пък водело до недоволство от родителите, които обикновено плащали за охраната.
Така и не се разбра има ли школо, което да поема гардовете за сметка на делегирания бюджет и да е направило охраната безплатна за родители. „За пазачи пари няма но да си раздават ДМС/допълнително материално стимулиране/ има пари” жлъчно подметна директор, който заради естеството на забележката си, помоли да остане анонимен. По думите му, веднъж се опитал да прекара на педагогически съвет плащане на гардове от бюджета на училището, за сметка на един от допълнителните бонуси за учителките. „Даскалите” щели да го разкъсат. А има училища в които ДМС-та се раздават по три пъти. Обаче камерите идват скъпи, а ако все пак се вземат, са най-евтините на пазара и са абсолютно безполезни още на здрачаване, камо ли на тъмно, признаха директори.
Измежду многото причини защо охраната не сработва, най-логично звучаща бе изразената от директорката на хасковското Климент Охридски Гинка Райчева. Според нея коренът на злото е в повишената агресия у хората. Големи и малки скачат на бой за щяло и нещяло, а възпитанието и липсата на правомощия пречело на охраната да отговори ефективно.
Традиционно, училищата се оплакаха от полицията, че не си върши работата. На което отговори началникът на хасковската охранителна полиция Димитър Стоев. „Госпожи и господа, няма как до всяко училище да сложим полица с автомат” каза полицаят и индиректно призна, че службата му е оголена откъм щатове. Имал цели 4-ма квартални „във ваканция” каквото и да значи това. По важното е , че целия му ресурс е 26 полицая с които охранява над 50 обекта на територията на Хасково, Стамболово и Минерални бани. Без 30-те училища от същия ареал, които се натискат за полицейска охрана. „В Хасково имам само 1 / един / автопатрул. За къде по-напред” сви рамене полицая и препоръча в кризисни ситуации да се звъни на 112.
Срещата приключи с пожелателен характер. Сигурно има неща които могат да се направят, но както винаги, те зависят от волята за промяна у директорите. Които са два типа-едните търсят начин нещата да станат, а другите - оправдание да не станат.
Г.Христов
