Ревизия на Старчеснкият дом на Кенана е разкрила значителни злоупотреби в ръководенето на Дома. Контролните органи в лицето на Агенция социално подпомагане и община Хасково са изготвили цял ферман с предписания за нередности, подлежащи на отстраняване. Това заяви новата директорка Любка Евтимова на извънреден брифинг по повод току що завършилата ревизия. Жената встъпи в длъжността директор на 21-ви февруари тази година и се хванала за главата от нещата които заварила. На всичкото отгоре ги заварили и финансиращите органи от Агенция социално подпомагане и община Хасково. Всички констатирани нередности са за периода на управлението на предишният шеф Кина Койнарска. Най-общо казано - домът е набутван с неизгодни сделки и са вземани съмнителни бизнес решениия. Например договор с Виваком от юни миналата година за използването на 48 нови сим карти от персонала на дома. Десет от тях наистина били раздадени на служители, но 38 така и си стоели в чекмеджето вече близо 9 месеца. А за всеки месец се дължала такса от 500 лв. Като бонус за солидната сделка от мобилния оператор направили дарение на стойност 1850 лв, включващо 32 инчов плазмен телевизор, лаптоп и смартфон. Телевизора бил наличен в дома. Лаптопа и смартфора били у г-жа Койнарска. Потърсена за коментар, бившата шефка категорино отрече да притежава такива неща. Според нея всички вещи са при главната счетоводителка. Носещите такси за нищо сим карти бяха обяснени с твърдението, че се чакало настоящите договори на служителите да изтекат, и тогава да им бъдат дадени новите карти. С тази сума която плащаме за неизползвана услуга можем да направим много неща да улесним живота на домуващите. Това са грешни пари за нищо, категорична е г-жа Евтимова.
Проверката разкрила и други странни неща. На първо място в касата на Дома са открити внушителните 52 хиляди лева, при условия, че счетоводният баланс на институцията е бил на нула. Тоест, няма нито излишъци нито висящи задължения. Само едни 52 бона с неуточнен произход. Едва след дълго разпитване на персонал и домуващи Евтимова си изяснила, че парите до последния лев са от пенсиите на домуващите стари хора. Двадесет и две хиляди лева са били предадени в касата като гаранция за прилично погребение. Останалите 30 бона се държали за да покриват нуждите на настанените. Как се формира такава солидна сума и защо наличието й не е отразено с документи са въпроси без отговор, поясни Любка Евтимова.
Солидното количество намерени изневиделица пари между другото кореспондира с много градски легенди за положението на Кенана - че старите хора едва ли не се изнудват да дадат/дарят пенсиите и спестяванията на заведението, което пък им ги отпуска по свое усмотрение. Има слухове и за мащабни присвоявания на средства, като в миналото е имало разследване и дори дело към служителка, която свила десетки хиляди левове. В интерес на истината, тези твърдения касаят периода от преди управлението на Кина Койнарска, но излиза че тези практики не са били прекратени и по време на нейния едногодишен мандат. Потърсена за коментар Кина Койнарска отхвърли всякакви намеци за нередности. Практиката с парите била отдавна, водела се строга отчетност на похарчените суми, а не са в счетоводните документи защото не са част от финансовия баланс на учреждението. Големината на сумата се обяснява простичко : „Просто никой не краде и парите се събират”. Този излишък се бил събрал само по време на едногодишното управление на Койнарска.
Незаконно барче е рекетирало старците с нереално надути цени, продължи с твърденията новия директор. Там се продавали включително стоки предоставени от дарения, макар въпросните дарители да не бяха назовани. Що се отнася до цените - на едни баби и дядовци им било скъпо, на други по-евтино. Но всички бяха категорични че това си е барче – я за „кафенце, вафличка или подарък на бабичката” както обясни оперен дядо, смигайки на всяка дума. „Няма и е нямало барче. Там търговска дейност не се извършва” яростно възрази Кина Койнарска, макар после да направи противоречиво продължение: продавало се е без надценка. Складовете сами идвали да зареждат, при направени заявки според нуждите на дядовците. Според Койнарска това не е търговски обект, а вид терапевтична стая, в нея са се продавали само неща заявени предварително от дядовците, включително кафетата и чайовете. В барчето/стаята работел не продавач, а терапевт, който се редувал със социален работник. Правели неща, които не им влизат в преките задължения, но било за доброто на домуващите. И продавали само веднъж или два пъти седмично. Практиката била от много време според Койнарска.
Оказва се, че Старческият дом е работел с фирми без наличието на сключени договори. Така например от Дома поръчали на фирма Марчела 90 да извърши замервания, според изискванията на Трудовата медицина. Поръчката била от декември, изпълнена през януари, а през февруари фирмата си поискала парите - 800 лв. Но нямала договор и съответно новият директор им отговорил, че няма законово основание да им плати каквото и да е. Последният договор с фирма за трудова медицина бил от 2012-та годита за 1 година. От тогава - без договор. На което Койнарска отговори, че го е направила щото е имала правомощия да го направи. Можела да разписва суми до 1000 лв без договор, а замерванията по трудова медицина така или иначе трябвало да бъдат направени.
„Страшно много ги заболя интервюто което направих по вашата медия и сега ми го връщат. Ако е имало нередности защо не ме уличиха в тях докато бях директор, въпреки почти непрекъснатите проверки за 5-те месеца под тяхна власт” обяви бившия директор, който после помоли да не го занимаваме вече с глупостите на новите началници. Те тепърва щели да се сблъскват със спецификата на работата, защото очевидно засега не са подготвени.
Г.Христов
