Благочестива ревност към великия светия Трифон Зарезан изкуши димитровградското село Добрич да го отпразнува два пъти. Едно от най-големите населени места в община Димитровград и въобще в областта започна празника може би най-рано в сравнение с останалите празнуващи градове и села. Още в 10 часа оркестри, винари и празнуващи бяха строени на изходните пунктове, откъдето се потегля към църквата, читалището или кръчмата. Нямаше маршрут, който да води към лозе, защото, както се оказа, в Добрич няма лозя. Нито декар. Те били разхвърляни от реституцията на много различни собственици, които ги изкоренили и заменили с пшеница, рапица и други земеделски култури. Затова традиционното зарязване ставаше на асмите вкъщи. Въпреки скромния брой лозички по дворовете, ритуалът се извършваше с тържественост, достойна за почитане на хиляди декари и хиляди пиещи. Добрич може ида няма първото, но второто е налице. Въпреки липсата на собствени лозя, всеки добричлия се оказа притежател на вино и ракия собствено производство. Именно страстта към гроздовия еликсир предизвика всеки селянин да уважи най-веселия светия и да не похаби неделния ден в мързел и дрямка. Вместо многолюден общоселски празник обаче, селският купон бе разединен. Както и другаде в България, и тук важеше правилото - двама българи - чета, трима - чета с предател.
Допреди 2 години четата на Добрич била неделима, а войводата бил най-личния добричлия, кметът Марин Маринов. После обаче Неохим решил да си отмъсти и разцепил селяните по празниците. С пищни купони и безплатна бира и кебапчета, те оспорили правото на Марин да прави най-хубавите моабети в Добрич. Тази година воденият от тях празник окупира селското читалище и предложи богата маса. Подтикнат от конкуренцията пък, Маринов извика жива музика и нареди трапеза с първо, второ и трето, плюс вино и ракия на корем в местната кръчма. Въпреки изобилната суровина за добро настроение обаче, пируващите на двете места не се поглеждаха, все едно, че не живеят в едно село. В разцеплението имаше и политически мотив. Запознати твърдят, че в отдавна отминали времена преди минимум два мандата, Добрич е било Крепост на тогавашния кмет Стефан Димитров и неохимското му воинство. После обаче ГЕРБ пуснал корени, като селото внезапно стана най-ревностният поддръжник на Бойковата партия в региона. В един момент над 220 селяни, барабар с кмета, взели едновременно партийни книжки. И се опълчили на враговете на партията, дори и те да са родом от същото село.
От това поне светиите печелят порядъчно, защото дните им се празнуват два пъти.
Г. Христов
