Макар и с известно закъснение, будно Хасково обяви, че е Българче и желае да си остане такова. Будните хасковлии пък се събраха на спонтанен протест срещу готвената образователна секира спрямо стожерите на българското народолюбие - Хубава си моя горо, Даваш ли даваш балканджи Йово, История славянобългарска, Аз съм Българче и т.н. Родни еничари по високите етажи на образователното министерство нарочиха нарицателните произведения за отлюспване от образователната програма. Лустрацията бе прикрита с ”преместване” на материала от учебниците на един клас в друг, под благовидния предлог, че творбите били неясни за учениците. И ги замениха с ясните и със сигурност етнически и политически правилни произведения от рода на Робинзон Крузо и Историята на моето семейство и животните и прочие глупости. Но народа се надигна. С известно закъснение - и Хасково.
Макар и не повече от 50-тина души, протестиращите предлагаха трогващи гледки. На първа линия бе малката Пенелопа, възпитана от баща си Иван Райчев да държи здраво и като реликва националното знаме. На първа линия бе и третокласничката Ивайла, която брулена от вятъра издекламира Аз съм Българче, така че я чуха и без тонколони. На място дойдоха хора със затруднено придвижване, подпиращи се на роходилките си. Домакини, избързали да напазаруват след работа, за да спестят минути и подпечатат с присъствие своята българска принадлежност. Макар и не телом, духом на площада бяха още 724 наши съграждани, оставили имена и лични данни в подписката оргаизирана от инициативни граждани, с която Хасково ще протестира пред новия просветен министър Меглеа Кунева срещу махането на изконните български творби от учебниците. Тази подписка заедно с мнението на историци, учители и обикновени хора ще бъде изпратена до министерството в рамките на течащото обществено обсъждане на учебния материал. То продължава до 22-ри февруари, когато ще е Рубиконът за Българщината през 21-ви век. Проблемът е, че той може да не бъде преминат.
Защото освен будно има и заспало Хасково и то е повече. Въпреки гласеният от седмици протест, на площад Свобода дойдоха 50-на българи. Предимно възрастни или в най-добрия случай зрели хора. На всеки младеж знаещ какво е мероприятието имаше поне двама които реагираха с „Ко?! Ниее!” на въпроса знаят ли какво става и ще се включат ли. Тези които все пак си направиха труда да измислят причина посочиха, че не са пълнолетни да участват в подписки. Другите не говореха български.
Идеята Хасково все пак да възстане срещу гаврата с българската памет дошла на група учители и майки, които не искали децата им да растат с подменено самосъзнание. Организацията протекла по модерно му, изцяло във Фейсбук. Все пак подписката се появила и в реалното, освен във виртуалното пространство. Изборът бил тя да се събира в центровете на будителството, които са крепяли българщината през вековете-читалища и библиотеки, обясни един от инициаторите на протеста Красимира Стойчева. По думите й въпреки само виртуалната разгласа, подписката пожънала огромен успех-само за десетина дни и само в няколко пункта в града били набрани стотици подписи. Организаторите имат идеята ако нещата не вземат благоприятна посока, да разширят своето допитване с още пунктове във всички точки на града.
Г. Христов
