Днес е Атанасовден. Поверието гласи, че на този ден зимата малко по-малко започва да си отива, а народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
А последният ковач в Хасково Кадир Мехмедов на празника си днес работи. Когото и да попиташ в кв. „Република“ къде живее ще ти посочи къщата на „майстора“.
Заварваме 71- годишния занаятчия в работилничката му, която е залепена за фамилната къщата. Работи. Майстор Кадир е от тези хора, които свидетелстват, че скромността все още е добродетел.
Върти чука върху наковалнята от 15 годишен. Той е потомствен ковач, дядо му е бил, баща му-също. Пещта е наследство от баща му. Наковалнята пък още от дядо му-вече е хлътнала от ударите.
Като дете много спортувал, тренирал бокс, има и сребърни медали, затова и все още е жилка, годините не му личат.
Средното си образование е изкарал във вечерно училище, после последвал стъпките на брат си като заварчик. Започнал работа в тогавашния завод „Млада гвардия“, но през всичките години не е зарязвал ковачеството.
Сега придобитите знания и умения от работата си като заварчик, прилага и в ковачницата.
В миналото имали много работа, изковавали брадви, тесли, ножове, мотики, ножици-за стригане на овце и за шивачите.
Първото нещо, което е направил сам е брадва, а после ножица, спомня си Кадир. И сега от време на време хора предимно от селата идват да му поръчат ножици за овце или брадва, и тези моменти много го радват.
В занаята обаче днес няма кой да го наследи. Има три дъщери и три внучки.
Преди време привикал комшийско момче от махалата да учи ковашкия занаят, започнало то да му помага, но още съвсем в началото баба му го подучила да иска от майстора да делят на половина заработеното, така Кадир приключил с първия си и засега единствен ученик. Майстор-ковачът съветва младите да са търпеливи и да не са алчни, защото с умението, с труда, идва и отплатата. Ковачът си спомня за своето начало, че като чирак е работил без пари при майстор на врати цяла година. А за занаята казва: Занаята и се краде и се учи. Само от гледане съвсем не може, но пък и трябва да спечелиш доверието на майстора, за да те пусне и да пипнеш, защото както казва старата поговорка: Кучето от гледане, касапин не става!
А за болката от ударените при работата пръсти, майстор Кадир си знае-стиска зъби и прилага старата изпитана рецепта-начукан кромид лук.
Въпреки болката обаче, никога не е мислил да се отказва, а на младите пожелава да бъдат здрави, упорити и трудолюбиви.
Мая Манолова
