Православната църква почита днес Преподобни Антоний Велики. Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка и Дончо. Името е римско по произход и означава "безценен, неоценим". 

Св. Антоний е роден около 251 година след Христа в Египет, родителите му били заможни. Той бил на 20 години, когато майка му и баща му починали и му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Антоний раздал своето имущество и поверил сестра си на един девически дом, след това започнал подвижнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница. Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: змии, аспиди и скорпиони, лъвове и леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!", казал им той. И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!". След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години в планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа й. В старостта си той става отец на множество монаси, а по околните планини изникват манастири и килии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Той лекувал болни и прогонвал бесове. Когато светецът умира, той е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с мед, се раздават на близки и съседи за здраве.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи и железари.