Хасковлията Еди Жамел Китар е на околосветска обиколка с колело. 29-годишният IT специалист е завършил образованието си  в Париж и от години живее във Франция

На 31-ви август тръгва на околосветско пътешествие, а подготовката за него трае 2 години. Планувал е велопоходът му да завърши през март 2017 година в Токио. В обиколката му не е включена само Австралия, защото не е успял да вземе виза за там. Когато попадне на свободна интернет връзка на местата, които обикаля, Еди попълва блога си в интерент, където качва впечатления и снимки от пътуването си. Мечтата му е един ден да има своя компания, което да се занимава с организирането на околосветски пътешествия с колело, затова и решава сам да измине пътя.

Еди, как се реши да тръгнеш около света точно с колело?

Така мога да видя места и да срещна хора, на които иначе няма как да попадна, ако пътувам с друго превозно средство. Освен това, на мен са ми интересни хората по света-начинът им на живот, отношенията, културно-историческите забележителности оставям на по-заден план.

А колелото ми е страст. Първият си велосипед получих, когато бях на 8 години, но бързо се счупи. После нямах дълги години.

Когато във Франция започнах да работя и взех първата си заплата, първото, което си купех беше колело. По ирония на съдбата ми го откраднаха след седмици, но още в деня, когато изчезна, си купих ново.

Така започнах да пътувам на две колела.

Карах първо за отмора и постепенно започнах да усещам чувство, на което, може би, преди просто не съм обръщал внимание-усещането за свобода. Така постепенно започнах и да се променям като човек. В Париж работя в IT компания, получавам достатъчно пари, обичам си работата, но в един момент всичко това не ми стигаше. Преди бях като повечето си връстници-доста комерсиален, но когато започнах да пътувам, осъзнах, че работата не е животът ми, че животът всъщност е едно пътуване.

Така минаха няколко години докато узря в мен идеята точно какво искам - да обиколя света с колело!

Но за да предприемеш едно такова пътуване трябва специална подготовка - физическа, психическа настройка?

Аз карах велосипед всеки ден, първо на кратки разстояния, после започнах да увеличавам преходите. Така започнах да навъртам до 250 километра на ден. През 2012 година предприех и по-дълъг маршрут- от Париж до Лондон, стигнах за 5 дни. На следващата година си взех две седмици отпуск и направих обиколка на Франция-около 2 600 километра. Обичам да пътувам с колело, защото ако пътуваш с кола горе-долу виждаш  началната и крайната точка на маршрута си по-обстойно, а с колелото пътят е пред теб целият в детайли.

Всичко това стана постепенно, поне при мен. Това околосветско пътуване на мен не ми е самоцел, в момента, в който реша, че този начин на живот не ми харесва, ще се върна.

Аха, това, което правиш не е просто амбиция?

Точно така, аз искам да опозная хората, така смятам, че ще обогатя и себе си.

Първоначално карах предимно по велоалеи, после започнах и да се отклонявам от тях, но много обичам, по пътя си да срещна друг велосипедист, да покараме заедно, да поговорим. Освен това аз не съм от тези пътешественици, които ще се двоумят да преспят в стая. Гледам обаче да наемам хостели или някакъв по-евтин подслон.

А когато караш сам на дълги разстояния не ти ли е доскучава, слушаш ли музика, например?

Не, докато карам нямам слушалки в ушите, предпочитам да чувам звуците на природата. Докато съм на колелото, това е времето за мен, когато оставам насаме с мислите си, така че по принцип докато въртя педалите доста разсъждавам. Затова и много се губя по принцип, но никога не се паникьосвам, знам си-гледам слънцето къде е и винаги хващам пак пътя, затова и не нося компас със себе си.

Имал ли си момент, когато си предприемал пътуване и се връщал от средата на пътя?

Само веднъж ми се случи. По принцип лошото време никога не ме е отказвало от пътуван. Този път, в който се отказах просто не ми беше ден. Валя през цялото време дъжд, това добре, но спуках и гума на колелото и ме хвана много яд. Дори не си залепих гумата на място, така можех да продължа. Просто се ядосах и бутах велосипеда 15 километра до вкъщи.

Аз съм си такъв никога не правя нещата на всяка цена. Сега и с околосветското пътуване - по принцип крайната ми точка е Токио, която по план трябва да стигна някъде в края на март през 2017 година, но ако реша в един момент ,че този начин на живот не ми харесва ще се върна, мога да изчакам, да тръгна пак някой ден.

В какво се състоеше подготовката ти за обиколката около света?

Отне ми две години. Първо събрах пари за ново колело. То е немско, специално направено за дълъг път. После събрах и около 15 000 евро, които са ми разчетени за цялото пътуване. Започнах да си оправям и документите за визите. Но най-важното бе планирането на самия маршрут. Разчетох времето си така, че на определената географска ширина да съм по възможно най-благоприятното метеорологично време там. Да избегна тежките сезони в дадени дестинации- голям студ  или убийствена жега.

Какво носиш със себе си?

Багажът ми се състои от около 45 килограма. Всичко е много олекотено. Важни са ми дрехите за дъжд и студ, храната за път е предимно шоколад и ядки, имам и вода, фотоапарат и компютър. Реших да водя дневник, направих си блог.

По колко километра караш на ден?

Разчел съм ги да са около 100, за да имам повече време да разглеждам.

Имаш ли някакви фетиши, или ритуал, който изпълняваш преди да тръгнеш на път?

Не точно, просто предпочитам към всяка нова дестинация да потеглям в понеделник. За мен като първи ден от седмицата той е символ и на новото начало.

Кои бяха първите дестинации в пътуването ти?

Карах по най-дългата велоалея в Европа- № 6. Наричат я велоалеята на реките, тя следва поречията на Рейн и после на Дунав, така стигнах и до България през октомври. В Европа има много велоалеи ...май до 17-и номер са. Не съм карал по всичките. Но по тези, по които съм пътувал има много хора. Понякога сме се събирали по 50 колоездачи в една посока.

Беше си значи у дома?

Да, от тук си взех визата за Иран. Освен това, в България изчаках моята приятелка Нат, за да се видим. А пък през това време си направих мини обиколка на места в родината, на които преди никога не съм бил. Обиколих възрожденските ни градчета с колелото, ходих и до някои от манастирите.

Имаш приятелка, а няма ли да пострадат отношенията ви, защото няма да те има дълго време?

Всичко съм планирал. От две години сме заедно с Нат. Тя е французойка. Научих я за това време и тя да кара велосипед на дълги разстояния. Сега планира отпуските си и на 3-4 месеца се виждаме на даденото място, на което съм. След България, срещата ни е в Индия сега.

Кое ти е направило досега впечатление най-силно?

Европейците, например не са хора, които много се доверяват. Оттатък Босфора нещата се променят-хората в Иран са много гостоприемни, например. В Топ 3 на дестинациите ми е Иран.

Освен това европейците обичат, когато да им кажеш нещо на техния език. Затова още, когато пристигна в дадена държава се опитвам да науча някакъв поздрав, или нещо вежливо. В Унгария, например се измъчих.

Имал съм случай, когато митничари са ме питали: От къде идваш бе, момче? Отговарям им-от Франция. А те: Ти си луд! Но и други, в които хората ме поздравяват, махат ми за добър път.

В Сърбия имах доста неприятна случка-гони ме цяла глутница кучета, но се измъкнах. В Турция пък посрещнах 29-ия си рожден ден, а Новата 2016 година ме завари на летището в Мумбай.

Много ме впечатлява контраста на Индия-бедняшките квартали с ултрамодерните сгради едно до друго.

Първите дни в Индия не смеех да хапна от местната кухня, после се престраших -първо опитах от сока от захарна тръстика, който се извлича и продава на улицата от специални колички.

Колко държави всъщност си планира да обиколиш за 2 години с колело?

Около 40 са по план. Има в някои, които ще стоя по дълго, защото са ми интересни, в други за по-кратко. Япония, например, не ме привлича, там хората ми се виждат доста странни. В Европа пък не може да ти се случи кой знае каква авантюра, но виж -в Лаос, Камбоджа, Виетнам...Зоната, която ще е много опасна е  Централна Америка-Хондурас, Нигерия-това са държави, в които престъпността е много висока. Имат средно по около 100 убийства на 10 000 души. Аз планирам винаги предварително маршрута, когато наближа дадена точка, информирам се за ситуацията там от френски информационен сайт, но и търся местни медии също. Ако се наложи -променям първоначалния план.

Казваш, че в пътуването ти хората са ти най-интересни, а нямаш ли едно на ум, че могат да те разочароват, понякога не те ли е страх от срещите с непознати?

Не се притеснявам, че някъде няма да се препокрият очакванията ми. Досега никога не съм изпитвал страх. А и вече се убедих, че ние европейците сме най-асоциалните хора. Във Франция може и да те оставят на пътя, ако си в беда, но в Иран-никога!

Еди,в момента сбъдваш една мечта, имаш ли следваща?

Имам идея, когато се върна от дългото си пътуване да направя компания за велотуризъм, да организирам подобни като своето пътуване за други хора. Сега ще мина всичко в детайли.

Аз не съм материалист, не че няма да печеля от това, с което искам да се занимавам в бъдеще, но усещам, че тази работа ще ме изпълва. Аз разбрах вече, че колкото и да се чувстваш уютно в живота си, колкото и добра работа и реализация да имаш, всъщност работата не е най-важното в живота. Това, което правя в момента е моя живот. Преди всичко ми вървеше по ноти, но нотите на някой друг. Сега пътят е моят живот, животът е път.