Почти никой в циганската махала на хасковското село Узунджово, където живеят роми-християни и днес посрещат тяхната Нова година, не признава, че се готви за пищно посрещане на празника, наричан Банго Васил (Добрия Васил). По калните и тесни сокаци между съборетините се шляят кучета, деца ровят в калта, тук-там неколцина се събират на групички, но никъде няма врява и оживление, колене на традиционния петел, нито се дочува гръмка музика. Както е било в предишни години.
“Всички ще празнуват Банго Васил, но повечето нямат пари и ги е срам да си кажат”, издава ги мъж на средна възраст, нагазил калта. “Но всеки ще сложи нещо на масата довечера”, уверява той.
65-годишната Бойка Заркова се престрашава и кани репортерите вкъщи. Макар да се извинява: “Никаква къща не е, това е циганска колиба”. Но се хвали с тенджера, пълна със сарми. “И баница ще има, и баклава. Пари няма, но живот има”, нарежда жената, която от 30 години е вдовица. В съборетината живеят 8 души – тя, двамата й сина, четири внучета и снахата. “Караме със 120 лева пенсия от починалия ми мъж. И двамата синове не работят. Ама нали е празник, долу-горе 20-30 лева като има, правиш Банго Васил. Който пък има повече, по-богато. Както я нареди”. И вади отнякъде цял свински бут, да покаже благосъстояние. След снимките го хвърля на прашната маса до телевизора.
Съседката й Тотка Димитрова се престрашава и също показва приготовленията си за ромския празник. Тя още е на етап замесване на тесто в огромен леген. “Това е за баница и за баклава. Да има какво да сложим на масата”, обяснява жената.
Повечето от останалите обитатели на гетото отричат да се готвят за празник Някои пък поглеждат подозрително към обективите. “Няма празник. Няма пари”, отсича начумерен мъж, показвайки за миг рошава глава през вратата.
Почти всички постройки в циганската махала на Узунджово са паянтови, със сигурност незаконни. Имат прекарано електричество, както и електромери, които обаче не са качени на стълбовете, а са на фасадите на къщите. Водопровод няма. Наливат си вода в туби от чешмата край пътя, край която почти винаги има навалица.
“Данданията започва довечера към пет-шест часа”, осведомява ни мъжът, който твърди, че всички ще празнуват, макар да не си признават. “Тогава започва ядене и пиене”, допълва той.
“На Банго Васил си искаме прошка от по-възрастните. Децата обикалят къщите за бонбони”, обяснява Бойка Заркова. И допълва: “Пожелаваме си да има богато, да има пари, да има работа. Да има деца”.
Тодор Кръшков
