51-годишният Нешко Нешев е племенник на Иво Папазов-Ибряма. И двамата са признати за виртуози на кларнета. За тях се носят легенди – как за секунди могат да разглобят деликатния инструмент, без музиката да прекъсва.

Харизматичният кърджалийски музикант е влизал заради таланта си под кожата на много знаменитости и ъндърграунд босове като Филип Найденов-Фатик и Васил Илиев. Къса нервите на Иво Карамански, когато директно отказва да му прави кефа. С десетте си пръста самородният талант е омайвал Тато, Людмила Живкова, Георги Първанов, Ахмед Доган, Лили Иванова, Стефан Данаилов, Микеле Плачидо, Стефка Костадинова, Боби Михайлов, Димитър Пенев… 

В навечерието на празниците репортер на „ШОУ” потърси виртуоза, който от близо две години живее и работи в Германия, за да разбере какво ново има покрай него. А животът на Нешко е пълен с невероятни истории.

- Нешко, отдавна не сме се чували, пък и не сме се засичали по кърджалийската чаршия. Къде ви намирам в момента?
- От година и половина живея с цялото си семейство в немския град Моерс. Той е близо до холандската граница, където има голяма турска общност. 

Това не е първото ми гурбетчийство в страната на Гьоте, но там съм не за да забогатея, а за да оцелея. Въпреки бежанската вълна в момента пак съм по-добре, отколкото в родината си.

Както казва чичо ми Иво Папазов, това е „държава лайф” – със социалната си политика, с изкованите си отдавна закони, които на всичко отгоре се и… спазват /смях/. Тук се радвам на голямо внимание, звезда съм в местните елитни ресторанти и клубове, посрещат ме и ме изпращат като маестро, на крака, а и отдавна ме знаят. 

Два пъти ме представяха в немския „Канал Европа”, който излъчва за турската общност. Интервютата продължаваха по час и половина. Много мои приятели, живеещи на Балканите, са ги гледали и ми се обаждаха да ме поздравят. А всичко това топли душата на един творец – какво друго му трябва, освен да се стегне в кръста и в душата и да се раздава още повече. Макар да съм обиколил целия свят и сега да съм добре в Германия - и финансово, и като признателност и уважение - носталгията по България зловещо ме измъчва. Сънувам родината си всяка вечер. Но и аз като десетки хиляди нашенци съм принуден да търся изява зад граница. А докога ще продължи това щуро лутане, не мога да ти кажа…

- Каква е равносметката за 2015-а?
- В навечерието на Коледа в „Тянков ТВ” направих запис на три клипа. В записите участваха сръбският музикант Деян Стефанович, който е свирил в групите и в турнетата на Лепа Брена и Драгана /Миркович – б.а./. В снимките участва и моят оркестър „Фолкдинастия Нешко Нешев”. Клиповете ще бъдат показвани основно в чужбина.

- Как определяте музиката си? В нея специалистите забелязват някаква балканска еклектика, от типа Горан Брегович. Но сте по-различен от всичките си колеги, което ви прави уникален. Не го смятайте за ласкателство, защото това е мнението и на много музикални критици...
- Много сложен въпрос и не знам откъде да тръгна. Но все ще го начена отнякъде. Хванах кларнета още от 6-годишна възраст. Самоук съм, признавам си. Баща ми беше магьосник на турската музика, но аз предпочетох да свиря български фолклор. И тогава усетих, че когато музиката е в душата ти, а моята е душа-вулкан, няма как да не изригнеш. Важното е лавата да не секва и да залива с творението си публиката. Определям музиката си като балканска. 

Тя се разбира в цял свят. В нея заложих много български ритми. Често импровизирам, само като гледам очите на хората – това е някаква необяснима телепатична връзка с тях. Усещам какво да им изсвиря и го правя на мига. Няма партитури, няма диригент-майстер, който да ти маха палката и да те насочва към нотите и клавиша. Не че не уважавам симфоничната, но при мен така става. А аверите зад теб веднага усещат накъде биеш и така влизате в синхрон. В това е магията! На концерт съм се преобличал по 5-6 пъти, защото от вълнение много се изпотявам. Досущ като Веско Маринов /смях/.

Свирил съм по сватби и тържества пред българската общност в цял свят независимо дали е християнска или мюсюлманска. А там, водени от носталгия, нашите изселници поръчват българска музика. Това е удивително! Няма да забравя как когато последния път бях на турне в многомилионен турски град, на голо поле, зрителите поискаха да им изсвиря българската „Кара Кольо”. Отначало соло, а сетне оркестърът ми поде трелите. И пред очите ми стана истинско чудо – присъстващите извиха голямо кръшно българско хоро, не отстъпвайки на нашите най-добри самодейци. Ако трябва да ти го кажа в едно изречение – публиката със своите желания формира стила ми! Така е до ден-днешен, така ще бъде и занапред.

- Вие сте знаменита рода – баща ти, ти, чичо ти Иво Папазов-Ибряма...
- Ако аз съм Кралят на кларнета, Ибряма е Бог!!! Пиши го с три удивителни. Чичо ми постави темелите на балканската музика в България. Кой ли не е крал от него, но това вече е друга тема и едва ли има смисъл да я обсъждаме. Наистина той ми отвори очите към света с неповторимия си талант. 

Виртуоз от класа! И нещо друго – той отвори света към този духов инструмент, кларнета, на няколко континента и вече го изучават в десетки американски университети благодарение на него. Какво да говорим повече. 

- Макар и да сте „забегнал” от родния си край по икономическа принуда, тук все още ви помнят. А с какво ви липсва на вас Кърджали?
- Най-вече с топлината на родопчани. Едва ли има по цял свят, дори и в студените Антарктика и Антарктида, където също виреят хайвани като нас, човек който да не изпитва носталгия по родния край. Мечтая си за моя „небостъргач” в кв. „Възрожденци”, за приятелите, за хората, които ще ме срещнат по улиците и приятелски ще ме прегърнат... Дано един Божи ден си остана там завинаги и повече никога и никъде да не мърдам.

- Един от последните ви авторски хитове „Повече от любов” е показателен. Какво има повече от любов в нашия объркан свят?!
- Нашата памет, нашите емоции, дори и нашата тъга по не навреме отишлите си от тоя свят. Посветих песента си на покойната 18-годишна Нели Черкезова, дъщеря на главния лекар на кърджалийската болница д-р Тодор Черкезов. Това е една покъртителна история. Загубата на дъщеря му беше огромна. Бях на погребението на Нели, в скръбта си лекарят пред толкоз народ дойде и ме прегърна, сълзите не секваха да се стичат по лицето му. 

Още там, пред гроба на момичето, „дойде” в мен песента, която нарекох „Повече от любов”. Защо „Повече от любов”? – Ние всички можем да се влюбим и разлюбим, това се случва ежедневно, но любовта към нашите деца остава завинаги - тя е повече от любов. Където и да съм по света, изпълня ли тази песен, без да знаят за какво става въпрос, срещам срещу себе си разплакани очи. Нека всеки сам си отговори на въпроса наистина какво би могло да бъде чувството повече от любов…

Едно интервю на Георги АНДОНОВ