Кметът на община Сливен - Стефан Радев е заявил, че бюджетът на Симфоничния оркестър и Ансамбъла за народни песни и танци е близо 1 милион лева и толкова са предвидени за ремонт на общинските пътища. Нищо необичайно за представител на партия ГЕРБ. Там хоризонтът стига до магистралата.
Нека сега си представим какво би се случило ако културните институти преминат към общините, където управляват подобни "финансови отличници". Още с встъпването в длъжност на новоизбраните кметове и общински съвети те ще бъдат закрити. За съжаление 1 милион за ремонт на пътна мрежа звучи съвсем нормално, но подобна сума да се даде за културните институти е разсипничество, според управляващите.
Мисля, че картината е много ясна: първа стъпка - заявка, че общината изнемогва, втора стъпка - оправдание, че парите на данъкоплатеца в тези тежки времена трябва да се разходват само за най-належащото, трета стъпка - много бихме искали да запазим оркестри, ансамбли и театри, но не можем да си го позволим, защото сега трябва да кърпим асфалта, четвърта стъпка - закриване на културните институти с обещание, че общината няма да остане без културен живот, напротив ще се финансират външни гастроли, ще идват големи театри в града.... и т.н.
А сега да погледнем как ще изглежда бъдещето. България остава с два симфонични оркестъра в столицата, няколко оперни и драматични театъра, и някой друг представителен ансамбъл. Средствата от закриването на културните институти няма да отидат за култура. Те ще потънат в черната дупка на общинските бюджети. Културният живот ще се сведе до дейността само на читалищата, ако, разбира се, не посегнат и на тях. Малкото останали институции ще колабират, защото няма да имат избор на кадри, които да са израснали постепенно в периферията на страната. Провинцията остава в културен мрак или на практика ни връщат в 19 век, докато в същото време Европа къпе децата си в изкуство от младенческа възраст, за да култивира обществото си. Функцията на изкуството е такава. Това е голямата печалба от тази инвестиция. Развитите държави вече отделят за културата си не по-малко средства, отколкото за националната си сигурност, защото знаят, че ако не строят театри, ще строят затвори. А и няма как да развиваш икономика, ако управляващите си тананикат "Айде мале, джики-так"...
Нашите предци са градили културата на нацията ни камък по камък и книга по книга, защото са били достатъчно мъдри да прозрат, че не може да има просперираща България, без обществото ни да е културно, образовано и духовно. И на пръв поглед случващото се в Сливен, колкото и незначително да изглежда на фона на проблемите в национален мащаб, всъщност е сигнална лампа за приближаваща се духовна, а в последствие и национална катастрофа.
Ако държавата не вземе незабавно културните институции и представителите на културата под своя опека, то България е загубена. И всеки политик, който се противопоставя на това решение, спокойно може да бъде смятан за национален предател.
