Ще измести ли най-скъпата подправка - шафранът, “златото“ на Родопите - тютюна? В близкото минало за суровината, превърнала се в синоним на “злато“, заради важността й като основен и единствен поминък, се говореше с перспектива, днес обаче тютюн започва да звучи като избледняващ спомен. От месеци в Кърджалийския регион се говори за производство на шафран - най-скъпата подправка по тегло в света, добивана от близълцата в цветовете на шафрановия минзухар.
Това е новата алтернатива, която местните търсят. След като е култивиран успешно в Гърция, ентусиасти от Кърджалийско вярват в успеха на отглеждането му и в България. Водени от икономически интерес, те решават да проверят сами дали “червеното злато“ може да замени “златото“ на Родопите - тютюна. Техните първи стъпки са преди да бъдат извършени агропроучвания.
От около година Опитната станция по земеделие в Кърджали експериментира за отглеждане на шафран
Едва от около година опитната станция по земеделие в Кърджали е заложила експеримент за отглеждане на шафран при български климатични условия. Периодът не е достатъчен да се направи оценка, защото културата е многогодишна и изисква по-дълъг период на отглеждане, за да се твърди, че ще има добив, споделя за БТА д-р Елица Благоева, главен асистент в Опитната станция по земеделие в Кърджали.
Като култура шафранът вирее добре, презимува добре, но оттам нататък за добив и за икономическа обосновка, трябват поне 3-4 години, казва тя.
По думите на експерта на лична отговорност земеделци от Кирковско и Кърджалийско са създали малки експериментални полета.
Липсата на категорична агроекспертна обосновка не възпира и 26-годишния Али Сюлейман от село Глухар да заложи експериментално на малко познатата за земеделците култура. Той вярва, че ако не сега, то след няколко години шафранът ще измести тютюна в Родопите, като алтернативен вид поминък.
В началото на септември Али е засадил 1,2 дка земя с шафранов минзухар. Вложил е няколко хиляди лева в обработка на земята. Само за луковици е дал 3 000 лв. Част от тях закупил със сертификат, а друга - не, всичките купил от чужди страни. Споделя, че и в България се продава посадъчен материал на цени между 45 и 120 лв. за килограм. Още през октомври младият фермер е събрал и изсушил малко шафран.
Първата година е нещо като пробна, през която ще добия представа колко шафран мога да добия. По-сложен е въпросът с пласирането, заради трудностите със сушенето и пакетирането, обяснява Али. По думите му в България няма необходимата техника за двата процеса. Ако я има, мисля, че европейският пазар е отворен и възможностите за търговия са много. Търсенето е огромно и смятам, че ще можем да реализираме продукцията си на хубава цена, разказва Али.
Той не е единственият в региона, който гледа на шафрана като на новия поминък. Началните съвети е получил от родопчанина Хасан Тахиров. Той е първият човек в Родопите, който отглежда шафранов минзухар, с надеждата да го популяризира и да предостави на хората алтернативен поминък. Обяснява, че малките и разпокъсани площи в Родопите успешно могат да се използват за отглеждане на шафран.
Асоциацията на производителите на шафран и шафранови продукти е в подкрепа на земеделците
Хасан Тахиров регистрира и асоциация - Българска национална асоциация на производителите на шафран и шафранови продукти. Повече от убеден е, че в България може да се отглежда шафран. Като бивш гурбетчия споделя и опит от Швеция. Засявали сме при шведски климатични условия и там растението се развива много, обяснява Тахиров.
Отчитайки, че 90 на сто от производството на шафран в световен мащаб е в Иран, Хасан Тахиров осъществява контакт с ирански специалисти от водеща компания. Преди близо месец те са посетили Родопите. Запознали са се с насажденията в опитното поле при село Глухар, както и с насаждения на частни производители. Взели са проби от почвите за изследване.
Тахиров споделя, че иранците са предложили да направят в Кърджалийско фабрика за пакетиране на шафран за чай и подправки. Ще чистим цветовете, ще сушим ирански шафран тук и ще използваме старите ирански клиенти за шафрана, който ще се произвежда в България, обяснява Хасан Тахиров. Според него с иранска помощ България до 5 години може да е в челната петорка по производство в света.
Ентусиазмът и стремежът на български земеделци да отглеждат шафран не само в Кърджалийско, но в различни краища на страната е икономически обоснован, въпреки трудоемкостта при добива. Ако не се отчетат обаче всички условия - климат, почви, добив до крайния продукт и пласирането му, съществува риск за инвестицията, каза агрономът и ръководител на Службата за съвети в земеделието в Кърджали Галина Ангелова на форум, посветен на добива на шафран.
Възможностите за инвестиране в шафран в България са с лични средства. По думите на Галина Ангелова, шафранът все още не е съотнесен към никоя от културите в таблицата на МЗХ за подпомагане. Единствената възможност към момента е Програмата за развитие на селските райони. Агрономът препоръча да се изчакат резултатите от заложения експеримент, преди да се премине към отглеждане и припомни неуспешните опити за отглеждане на маслини и билки в Източните Родопи.
В България все още не се предлагат луковици на шафранов минзухар
Според научни работници шафранът, който се отглежда в страната, е на любителско ниво. Знаело се за малцина производители, които от 3-4 години произвеждат шафран. Тези с по-големите площи са в Северна България. Продукцията се продава чрез социалните мрежи, където се предлагат и луковици, обясни гл. асистент д-р Елица Благоева. В България все още няма фирма или производител, които да предоставят луковици на шафранов минзухар, допълни експертът.
Д-р Благоева посочи също, че за разлика от България, в съседна Гърция отглеждането на шафран е държавна политика. Има един кооператив, който се намира в област Козани и всички производители се задължават да продават само на този кооператив, който е оторизиран да преработва, пакетира и продава крайния продукт, разказа тя.
Представяйки опита на съседна Гърция, д-р Елица Благоева обясни, че в южната ни съседка растението се държи на едно място по седем години, а до третата година не се събира цвят. Най-важните процеси в отглеждането на шафран са събирането на близълцата от цветовете и изсушаването. От правилното им извършване зависи дали ще бъде запазено качеството, казва главен асистент Благоева.
Шафранът съдържа над 150 етерични и ароматни съединения, по данни на експертите. Историята на отглеждането на шафрана стига над 3000 години в миналото. Още минойците са обрисували шафрана в дворцови фрески около 1500-1600 г. пр. н. е., представяйки употребата му като лекарство. Той расте при естествени условия в Югозападна Азия. Годишно в света се произвеждат около 300 тона шафран. Сред основните производители са Иран, Испания, Индия, Гърция, Азербайджан, Мароко и Италия.
Според специалистите, отглеждането на шафран може да бъде успешен допълващ, но не и основен поминък. За да се каже категорично, че шафранът е алтернатива на тютюна в Родопите, а и в България, е необходима солидна научна обосновка, подкрепена с факти и резултати.
Необходимо е създаването на опитни полета, за да се проучи как тази непозната за голяма част от българите култура вирее у нас и какво отглеждане би било максимално ефективно. Като начин на финансиране на такова проучване агроспециалистите посочват използването на мерките за демонстрационните полета, които се очаква да бъдат отворени през настоящия програмен период 2014-2020 г.