На 26 декември 1984-а край с. Могиляне турци вдигат бунт срещу смяната на имената им, милицията открива стрелба. 17-месечното бебе е сред тримата загинали, то е задушено от множеството хора

Трима загиват при протест срещу насилствената смяна на имената на българските турци в района на кирковското с. Могиляне. Това става на 26 декември 1984 г.

Жертвите са 17-месечната Тюркян Хасан от с. Каялоба, Айше Молла Хасан от с. Каялоба и Муса Якуб от с. Китна.

31 г. след драматичните събития загиналото дете е символ на борбата за човешки права и най-известната жертва на т. нар. възродителен процес.

В памет на Тюркян на мястото на протеста е издигната чешма, край която всяка година на 26 декември се провеждат възпоменателни митинги.

Преди 2 г. в Одрин беше издигнат паметник на загиналото бебе, а на неговото име беше именуван парк в един от кварталите на града.

Какво всъщност се е случило в края на 26 декември 1984 г., деня, който се определя като най-тежкия във възродителния процес от тогавашните тоталитарни власти?

Два дни преди това - на 24 декември, по плана на общинския партиен комитет на с. Бенковски започва смяната на имена на българските турци с български в селата Горски извор и Каялоба.

Процесът преминава спокойно и без съпротива от страна на населението. На следващия ден рано сутринта от Горски извор към тогавашния център на селищна система - Бенковски, се отправят около 2000 души. Множеството се насочва към местния партиен комитет.

Хората настояват за обяснение за случилото се предишния ден мероприятия и да получат старите си паспорти. Множеството е изтласкано от милиционери и пожарникари в края на селото.

Групата обаче продължава да нараства на около 2500-3000 души Налага се по спешност да се изпратят подкрепления от окръжните управления на МВР и на Гражданска отбрана в Кърджали и Смолян.

Изпратено е и подкрепление от т.нар. барети - от военновъздушно поделение на Голо Бърдо, които са в района от началото на възродителния процес.

Пристигат и екипи огнеборци от Кърджали и Златоград с противопожарни автомобили, пригодени за разпръскване на протестиращи с водни струи.

Напрежението ескалира. Протестиращите излъчват свои представители, които провеждат разговори с официалните власти, след които хората се разотиват.

Докато вървят преговорите, група хора обграждат кметството в Горски извор, което се охранява от 4-ма милиционери. Сградата е обкръжена, а прозорците ѝ са изпочупени с камъни.

Протестиращите настоявали да получат обратно паспортите си. На място са изпратени още милиционери, които успяват

да разпръснат протестиращите 

В края на деня в селата Горски извор и Бенковски са изградени временни милиционерски участъци.

На 26 декември рано сутринта към Бенковски се насочват хора от 2 посоки - първата от с. Каялоба, Горски извор и Китна, а втората - от с. Пресека и Добромирци.

Към 9 ч протестиращите, идващи от Каялоба и Горски извор, достигат рубеж на МВР, изграден извън селото. Следва сблъсък и намеса на гранични войски, при който хората са изтласкани.

Към 9,45 ч от посока с. Могиляне към Бенковски идва нова голяма група от мъже, жени и деца. Сред тях е и Тюркян, която е носена на ръце от майка си.

Множеството е посрещнато от милицията от Кърджали и поделението на ВВС. Някои от разгневените хора хвърлят камъни и дървета срещу униформените.

Следва физическа разправа с групата. Униформените започват да бият с юмруци, ритници и палки. Опитват се да изтласкват тълпата с щитове. Намесват се и огнеборците, които насочват към хората силни струи вода от противопожарните автомобили.

“Интересно е, че поемаха стоически цялата вода на пожарните цистерни”, отбелязва тогавашният началник на Окръжното управление на МВР в Кърджали полк. Атанас Кадирев. Това става дни по-късно по време на служебно съвещание на ръководния състав, проведено на 4 януари 1985 г.

Напрежението се повишава още повече и униформените откриват стрелба. Резултатът е 3-ма загинали, сред които и невръстната Тюркян. Участници в разпръскването на протестиращите твърдят, че бебето не е загинало от куршум, а е било смачкано и задушено от тълпата.

Какво точно е причинило смъртта на Тюркян, едва ли има значение. Безспорно е, че тя е най-невръстната жертва на т.нар. възродителен процес.

В Момчилград пускат танкове срещу бунта

“Фахри Сейдахет, млаши агроном, един от участниците и свидетелите на събитията: През есента на 1984 г. по време на насилствената смяна на имената ни отидох в Чанка и Токачка. Заедно с Мюмин Кьосе Юмер, Халил Мехмет и братята Бурхан и Орхан Неджип се събрахме на заседание да обсъдим положението. Измислихме и парола за похода на населението, която по-късно променихме според ситуацията. Когато армията и милицията обкръжиха селяните, стана ясно, че освен да се съпротивляваме, друг изход няма.
26 декември, вторник, бе пазарен ден в Момчилград. Каквото щеше да става, тогава щеше да е. Площадът започва да се запълва. Народът пристигаше тук, за да защити имената си, турското си самосъзнание. В 12 ч с група от около 10 души започнахме похода. Отидохме до общинския комитет на БКП и до общинския съвет. Блъснахме вратата на общината и влязохме вътре. Имахме намерение да изгорим регистрите с имената. Тогава пристигнаха 150 души от пограничните войски и ни обкръжиха. На пушките им бяха надянати щикове. Тръгнахме към градския площад. Откъм Кърджали пристигнаха танкове (според ген. Чергиланов - бронетранспортьори. Ген.-лейт. Петър Чергиланов е началник на Трето управление на ДС - Военно контраразузнаване), пожарникари и милиционери. Подкараха танковете срещу тълпата. Нервите ни се опънаха, кръвта в жилите ни замръзна. С двегодишното си дете на ръце Салиха Салих излезе напред, застана пред танковете и извика с все сила: “Какво чакате? Стъпчете ни! И да ни смажете, пак ще си останем такива, каквито сме!”.
Из “Сломиха хората от Момчилград” от Алиш Саит (в. “Права и свободи”, 15 април 1991 г.)