Думата промоция се оказа налична в речника на хасковските коледни търговци, макар и от немай къде. Часове преди Бъдни вечер сергии, магазини, златарски ателиета и такива за сувенири намалиха значително цените си. От зор. Продажбите бяха толкова вели, дори на дрънкулките, че част от сергиджиите по главната гледаха като отровени. Противоотровата им ги подминаваше в съотношение 9 от 10 и дори предпочиташе да се припича на декемврийското слънце по пейките, вместо да пазарува. Все пак спрелите, се ограничаваха предимно до разглеждане. Така било от дни. Затова тихом-мълком много магазини и щандове коригираха цените си надолу. Промоцията обаче си беше по хасковски, защото характерното беше, че от нея май се срамуваха. На много места тя не бе обявявана, а се забелязваше най-вече от купувачи проверявали на същото място преди. Сякаш търговците се срамуваха от пазарната необходимост да поевтинеят, след като търсенето го налага. Все едно шашмата им е хваната.
Факт е обаче че много нещица поевнители с 30 до 50 % и едва ли и сега се продават на загуба, разсъждаваха обръгнали на търговски номера купувачи. Значително намалени са коледни играчки за елха. Чифт коледни рогца /еленски, не съпружески/ пък вече се намирали за 5 лв, вместо исканите в предните дни 10. Коледни шапки/при това със звънче/ имало и на два лева. Аутлетите също свалиха цените, но за разлика от Базара, официално обявиха промоциите си –от 20 до 35 % за коледни стоки. Така например чашка сувенир със снежко, при това върху надписана поставка, се продаваше за 1.90 вместо за обявените по етикет 2.50. Отделно дето същата чаша струвала 4.50 само преди седмица, констатира наблюдателен клиент. Зорът обаче съживи родната пазарната икономика, която започна да работи по общоприетата логика. По целия свят, когато се каже празници цените поевтиняват с до 70 %, а при някои разпродажби в моловете клиентите се бият/и то с основание/ за маркови стоки за жълти стотинки. В тукашните молове завишават изкуствено етикетите, за да могат после да ги намалят с 1/3 надолу и да докарат пак цената, на която се продава целогодишно. В останалите магазини се следва принципа „ден година храни” и се дерат кожи. Това особено личеше в магазините за играчки.
Играчки под 50 лв са предимно тези за бебета, макар и за тях да имаше цени от 100 нагоре. При това размерът няма значение. За сметка на това обаче било много важно, че играчката била „оригинална” на Дисни, което я оскъпявало заради платените търговски права. Притиснатите до стената родителите обаче не се скъпят за детската коледна усмивка. Средностатистическо хасковско семейство се изръси с 200 лв за двете си деца, но както се оказа това било само част от харча. Другата част била за Дядо Коледа в детскта градина, където подаръка в никакъв случай не може да е малък или невзрачен, защото се сравнява с този на останалите деца. Може би заради това в нито един магазин за играчки не бяха забелязани промоции.
Имаше такива в магазините за дрехи и обувки, макар на места да не бяха за конкретна стока, а пакетна отстъпка при надминаване на определен праг за покупката. Отсъпваха от цените и златарските ателиета. Мнтого популярните тази Коледа златни джунджурийка на червена връв паднаха от безбожните 50-70 лв/ за не повече от грам злато/ на по-нормалните 40-45 лв. Това обаче е минимумът, приличните гривнички за здраве и късмет се продаваха по 90-100 лв. Златарите охотно вадят везната за да оправдаят цената, пропускайки обаче не съвсем очевидния факт, че част от теглото идва от изкуствените камъчите закрепени за благородните сърчица и детелинки. Ако това все пак това се посочи от клиента, то автоматично се обяснява с „майсторска изработка”, което разбира се оскъпява изделието.
Отношението към клиента често пъти е напълно пренебрежително, защото „ българите рядко се оръсват за злато”. Пазарували най-вече турците, които не ги бъркало някой друг грам повече или по-малко. Тази година обаче и този етнос стиснал кесията, макар тук раздвижването да се очаква по-скоро за Нова година, отколкото за Коледа.
Р.Филев
