От х:

Днес в x:

Общината реши да спести от заплатата на самотна майка

Общинското предприятие Екопрогрес съкрати 33-годишната Румяна Георгиева, която работеше там през последните две години. Самотната майка на 4.5 годишната вече Аслъ трогна душите на хасковлии, когато историята й бе разказана от Haskovo.net и ETV през януари 2014-та година. Тогава стана ясно че живеещата в съборетина във вилна зона Каменец жена не смее дори да потърси помощ от социалните, поради опасение че могат да и вземат детето, заради лошите битови условия. Румяна преживяваше с 35 лв на месец и милостта на съседи и бивши работодатели, които и даваха от храната и дрехите си. Женицата впрочем не искаше нищо от живота-само да има храна за детенцето й. Голямата и мечта бе да го даде на детска градина, което към онзи момент бе невъзможно, заради лошите, всъщност почти отсъстващи пътища във вилната зона. От дома й до най-близката забавачка пък имаше поне три километра. Единствената помощ, която жената получи бе един топъл обяд на ден в продължение на три месеца, осигурен от социалната трапезария на ресторантьора Николай Траилов.

След намесата на медиите, Хасково се вдигна на помощ. За нула време неправителстевни организации и частни дарители от града и извън него доставиха хранителни продукти, дрехи и пари за майката и нейното слънчице. Не по-малко важното бе, че службите и местната власт се присъединиха към усилията на хората да помогнат на съсипаната от беднота женица. Държавата в лицето на социалните отпусна еднократна социална помощ, както и горивна такава. От общината пък й осигури работа в Екопрогрес и това бе първата редовна заплата която Румяна получаваше през живота си. Дотогава се издържала с аргатуване за мижав дневен надник, който понякога стигал само до храната за деня. Благодарение на организации от рода на Моето дете, малката Аслъ пък отпразнува първите си рождени дни. Детето най-после тръгна на градина и разцъфна. От свенливо гледащото и почти неговорещо мъниче се превърна в жизнерадостно момиченце, което вече си имаше приятели. Идилия, за която стигали само 460 лв месечно възнаграждение. Идилията обаче продължи до 4-ти ноември тази година. Тогава Румяна била привикана в службата и и била връчена заповедта за съкращение. Отправили я учтиво към борсата, където 4 месеца ще получава обезщетение по 11 лв и 42 стотинки. Мъгляво й намекнали, че като дойде пролетта, може пак да я назначат в службата. Зимното съкращение било стандартна практика за „оптимизиране“ на разходите, понеже нямало толкова нужда от хора, колкото в топлите месеци на годината. В Екопрогрес обаче остават работници и през зимата и даже и не стигат когато трябва да се чисти поредния изненадващо паднал сняг. Въпреки нарочното ни запитване, така и никой от общината не отговори на какъв принцип едни са съкращавани, а други са оставяни целогодишно. А дори не си направихме труда да ги запитаме защо оставащите са най-вече от малцинствата. Защото е факт, независимо от причините. Те явно не са валидни за една самотна българска майка.

Понеже едно зло никога не идва само, на Румяна и отказали и безплатното топло. От социалните заявили, че доход от 460 лв плюс 35 лв детски надвишава прага за социално подпомагане с безплатни дърва. Просто закон, който службата не може да престъпи дори надвишението да е със стотинки.

Така Румяна и Аслъ се връщат две години назад в самотната мизерия на студения и фирещ от всички страни дом. Той представлява паянтова вила с 1 и половина стаи, без течаща вода. В интерес на истината предишната местна власт пробва да открие начин да настани жената в общинско жилище, но нормативните документи бяха категорични, че тя не е крайно нуждаеща се, защото си има дом. И той не бе преценен като опасен. Отделен е въпроса че в социалните блокчета живееха и живеят още хора които си имат дом и чието финансово положение е далеч по-завидно отколкото това на Майката.

От лаконичните обяснения на настоящата администрация стана ясно че са запознати с проблема и „търсят начини да помогнат на жената“. Търсенията им продължават вече втори месец и краят им не се вижда. А за човек който се чуди с какво да нахрани детето си и един ден е много. Освен ако някой от общинарите не му обясни как се живее и гледа дете с 11 лв и 42 стотинки на ден. Едва ли обаче опитът им стига дотам, просто тази сума не стига дори за рутинна сметка в ресторанта. Пък и ситият на гладния не вярва, особено ако сития е и човек с власт.

Р.Филев

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини