Хасковският спорт ще се сдобие със свое лице тази седмица на официалната церемония по определяне на спортист №1 на града за 2015-та година. Дългоочакваното за все по-малко хора събитие обаче заплашва да се превърне в криво огледало, което да покаже, меко казано, неадекватен образ. Който заплашва да отблъсне всеки, който все още се интересува от това животно, наречено „хасковски спорт“. Защото такова животно май вече няма. Или поне се е изродило в имитация, подобно на книжните тигри, предназначени да впечатляват децата.
Работата обаче е там, че хасковският спорт вече не впечатлява дори и децата. Броят на спортуващите намалява с такива темпове, че в местното спортно училище подрастващите се търсят със свещ, белким се запазят паралелки и учителски места. Дори и така обаче, ако се прилага валидния за останалите училища образователен аршин, това школо трябва да бъде затворено, колкото и кощунствено да звучи тази мисъл. Работата е там, че за да се задържи интересът на децата и техните родители, е необходима витрина на високите спортни постижения, която поне на теория трябва да бъде церемонията по Спортист №1 на града. Но тази витрина е жалка. Защото изложените там спортни постижения изглеждат невзрачни, а лансираните успехи - бутафорни.
В спорта се помнят победителите. Но в тазгодишната класация няма такъв. Кандидатите за Спортист №1 не са шампиони. Дори на България, да не говорим на Европа или света. Най-сериозните постижения са второто място от държавно на бореца Тодор Михов и третото на джудиста Кирил Коларов. За приз, за който са се борили световни и олимпийски шампиони, тези номинации изглеждат подигравка. Единственият първенец в своя спорт е бадминтонистът Даниел Николов. Само че той е ненавършил още 17 години юноша. Както се казва, още не е започнал да се бръсне, но го произведохме в мъж, поради липса на такива. Дефицитът на спортисти е такъв, че сред номинираните са и танцьори от местна балетна формация. Това е точно толкова спорт, колкото и балерините от шоуто на Слави. Аргументът, че и те се състезават, не звучи сериозно, защото всеки спорт наистина е състезание, но не всяко състезание е спорт. Иначе спокойно може да номинираме и играта на скамбалови. Колкото и демоде да звучи, топчетата все още се играят от повече хора, отколкото наличните в някой от 34-те регистрирани спортни клуба в Хасково.
Най-трагикомичното в случая е, че Хасково далеч не е лишен от спортни успехи и елитни спортисти през изминалата година. Сестрите Стоеви завоюваха безпрецедентните 9 международни титли по бадминтон, а лош или добър, Григор Димитров записа повече международни победи на корта, отколкото всички хасковски клубове, взети заедно. Обаче тримата са низвергнати като НЕхасковлии. Нищо, че са родени тук. Не се състезавали за местните клубове. Според болни мозъци, именуващи се спортни деятели, след като победите им не носят точки и съответно пари за техните клубове, от спортните ни герои няма файда и ако има начин трябва да им се отнеме хасковското гражданство, камо ли да участват в тукашните класации. Нищо, че Григор събра повече хасковлии в Арена Армеец в София, отколкото идват в хасковската зала Дружба на баскетболен мач. Местният отбор наистина защитава цветовете на Хасково, но изобилстващите в него американки, латвийки и рускини не могат да изкушат хасковлията да ги припознае като свои. А пък и маргинализираното ни вътрешно първенство с по 5-6 отбора в единствената ни лига, не става дори и за балканска консумация. Наскоро така нареченият женски национален отбор бе размазан с 50-тина точки от съседна Гърция и с още повече от братска Русия.
Не стига липсата на истински спортни успехи, ами в класацията прозира и откровен лобизъм. Там например няма нито един футболист. Да, футболният Хасково не просто изпадна от А група, ами направо се разпадна и спря да съществува. И все пак до месец май тази година той защитаваше цветовете на града във висшата ни футболна лига за пръв път от 20 и няколко години. В отбора играеха десетки местни момчета, които в момента си вадят хляба другаде, но 5 месеца се хвърляха за Хасково, и то без пари. Изтриването им с гумичка от хасковската спортна карта е обидно както за тях, така и за здравия разум на града. Защото той помни, че за този футбол бяха гласувани едни 100 хиляди лева пари на данъкоплатеца - за издръжка и развитие. Със заличаването на хасковския футбол удобно се заличават и въпросите какво стана с тези пари и за какво бяха похарчени те. Отговорът, който никога няма да стане публичен, е един и същ за този и други спортове. Пачките подхранват болните амбиции на шепа хора, които под мантията на експерти винаги се появяват при успех и изчезват при провал. Точно болни амбиции разболяха целия хасковски спорт и го сведоха до положението да се радва на огризките от истинските спортни постижения. Този процес на развращаване започна още преди няколко години, когато тъпо и упорито се избираха за спортисти №1 силови трибойци, нищо, че бяха от други градове и нищо, че това на практика не е спорт, въпреки систематичните му напъни да влезе в олимпийското семейство. Накрая се оказа, че силните мъже са и допингирани и направиха Хасково за резил пред целия свят, защото нито един от изловените с допинг силоваци не върна наградата за Спортист №1. Към онзи момент обаче анаболният скандал не бе гръмнал, а избирането им ставаше поне със спортен аргумент, че са номер 1, шампиони и рекордьори в дисциплината си. Сега отстъпваме и от този принцип и избираме да се гордеем с останалите номера. Тази година 2 и 3, догодина може би с 4 и 5 в спортове с по 5-ма участници в състезание.
За да съхрани все пак някакъв здрав разум, Haskovo.net предложи тази година символично да не бъде определян спортист №1 на Хасково. Няма логика тези, които никога не са били № 1 дори в свои води, да бъдат такива в класацията за всички спортове. Предложението ни бе паричната награда за спортиста на града да бъде дадена на някое обещаващо дете, талант, който след време наистина ще бъде №1, а не просто някакъв номер след него. Все пак в града на Атанас Комшев най-добрия хасковски спортист заслужава да бъде нещо повече от едноок в страната на слепите.
Р. Филев
