Облеклото на хасковските жени отпреди повече от век показаха в Регионалния исторически музей тази вечер в коледната изложба “Студена зима – топла дреха”. 20 женски носии, две детски и едно мъжко облекло бяха включени в подборката на Магда Милчева, завеждащ Етнографския отдел на музея.
Сбирката показва традиционните носии в региона, богатството на орнаментиката и украсата, истински водопад от цветове, показващ душевността и усета за красивото на дедите ни. Въпреки че има сходство в елементите на облеклото на близки села и отделни райони, в колекцията нямаше две еднакви носии.
“И някога не е имало две еднакви. Тук сме показали по две женски носии от едно и също село, въпреки че си приличат, те не са еднакви. Всяка жена е влагала в облеклото своята представа, съчетавала е цветовете според собственото си чувсто за красивото. На практика всяка носия е била уникат”, обясни Магда Милчева.
Някогашните хасковски жени са имали сходни елементи в облеклото с тези в Димитровградско и части от Симеоновградско.
В сбирката имаше представен само един мъжки комплект. “Хасковските мъжки носии са били еднотипни, със задължителните черни потури, а искахме да представим многообразието на някогашното облекло”, обясни Милчева.
Освен носиите в сбирката могат да се видят още чорапи, ризи, сукмани, престилки, опашки. Последното представлява нещо като колан, богато орнаментиран. Жените са зашивали опашките отзад по две, те са се спускали от кръста към нозете. Имали са предимно естетическо предназначение. “И не само. Това е било знак, че жената е омъжена”, обясни Милчева.
Красотата на някогашните носии впечатли първите посетители на изложбата. “И защо сме изоставили тази красота”, попита жена, запленена от експонатите. “Мода”, отвърна уредничката.
Представените тази вечер традиционни носии са от края на XIX и началото на XX в. Когато, както пише Николай Хайтов, “Светът си събуваше потурите”. Неговият герой Али казва: „Започне ли светът да си събува папуците — няма кой да го спре. Събува ли потурите, той ще си събуе и папуците! И кой знае още какво!”
Оказва се – всичко. Народът се юрва по новото. И навлиза конфекцията. А героят на Хайтов въздъхва: “Толкова години папуци правех, с такива усталъци и мераци, а едно „браво“ не чух. А гумените лепезета (цървулите на Бакиш – б. р.) , дето нямаше в тях нито хубост, нито усталък и човещина, от сергията — на фотографина.
Един се не намери с око за хубост!”
При откриването на изложбата в музея тази вечер гостите бяха посрещнати с изпълненията на коледни песни от детската вокална група “Изворче” на читалището в Минерални бани.
Един от първите посетители на изложбата пък беше първият уредник на Етнографския отдел Анастасия Аладжова, която отдавна е пенсионерка. Тя е работила в отдела 10 години - от 1958 до 1968 г. Възрастната жена дори разпозна една от носиите, която лично тя е донесла в музея.
Тодор Кръшков
