Данък „вредни храни“ може да има фискален ефект, но не и здравословен. Това увери от ефира на Нова телевизия бившият здравен министър Илко Семерджиев.
На фона на данни от проучвания, че 64% от българите не подкрепят идеята на Петър Москов за по-високо данъчно облагане на храни с повече сол, захар, кофеин и растителни мазнини, Семерджиев обяви, че промяната в навиците на българина трябва да бъде постигната чрез балансирано хранене.
Законът предвижда част от храните с определени съставки да са обложени, а пък други, социално обвързани, да не бъдат, макар да съдържат същите неща. Това ще доведе до сигнали към европейските институции за държавна помощ за определени производители, предупреди Семерджиев.
Според него с подобни данъци може да постигнем фискален ефект, но не и здравен. За тази година парите за превенция бяха намалени, а манипулацията с държавния бюджет не е в полза на здравеопазването, констатира Илко Семерджиев.
Имаме заявени добри цели, които обаче не могат да се изпълнят по начина, по който се предлагат, убеден е медикът.
За него „данък вредни храни” би бил безсмислен данък, при който приходът е почти равен на разхода за него.
В опозиция застана специалистът по хранене проф. Стефка Петрова, която защити тезата, че данъкът не може да бъде решението, но е част от обща политика за промоция на здравословните храни.
Доказано е, че фискалните мерки помагат за ограничаване потреблението на нездравословни храни. Цената е от най-важните елементи, които формулират покупателните навици на хората, изтъкна тя. По думите й пари за превенция на заболяванията у нас почти няма.
Има неразбирателство по отношение на продуктите, които ще бъдат облагани с данък – те не са основни продукти, ограничаването им няма да намали пълноценността на храненето.
Безумно е, обаче според нея, твърдението на бизнеса, че няма какво да яде бедното население, ако му се спрат растителните мазнини, които в пъти увеличават риска от заболявания, категорична е експертката.