Личен проект „Успяваме заедно” прави опит втора година поред да реализира със собствени средства главният учител от СОУ „Любен Каравелов” Живко Русев. Това стана ясно от родители и ученици на учителя по български език и литература. Каква е визията му, към какво се стреми, разговаряме с инициатора на образователната идея.

• Какво представлява проектът „Успяваме заедно”?

• Опит да бъда полезен на учениците си.

• И по-конкретно?

• Миналата учебна година, навлизайки с десетокласниците ми по-сериозно в изучаването на българския език и литературата по учебната програма, реших, че мога да бъда по-полезен на учениците си и със занимания в извънучебно време. Направих опит за надграждане на онова, което виждам, че не е доусвоено от тях. И предложих – най-напред на децата, на които съм класен ръководител – да опитаме заедно да наваксаме пропуснатото. Всъщност те го нарекоха „Успяваме заедно”.

• Какво всъщност им предложихте?

• Поредица от практически занятия, чрез които те оптимално да усвоят най-напред книжовноезиковите норми на СБКЕ. Упражнения. Проверка „на място” и „сверяване на часовника”. Идеята за отделно книжно тяло се роди в процеса на общата ни работа.

• Стана ясно, че ще е нещо като коледен подарък за учениците.

• Надявам се да успея да го систематизирам до Коледа. Правя опит.

• А какви ще бъдат финансовите измерения на този опит?

• Разпечатването, копирането и сравнително доброто подвързване. Възможностите днес за размножаване изобщо не са малко. За мен е важен моралният стимул, а не налагането на определени изисквания. Мога да предложа няколко много добри практически граматики, няколко много добри помагала по литература, но това е свързано с налагането да бъдат закупени.

• Тоест този личен проект „Успяваме заедно” учениците няма да го плащат?

• На този етап става въпрос за тираж, който даже не смятам за необходимо да коментирам колко ще струва. Не мисля, че правя нещо изключително. За себе си съм решил, че е необходимо. В момента лично за мен е по-важно учениците ми да усетят съпричастността и ползата от съвместната ни работа, без да се чувстват задължени да правят нещо с мисълта, че ако не го направят, ще бъдат санкционирани. Ако в това успея, парите нямат особено значение, защото все пак аз съм решил, че това е полезно за учениците ми.

• А за нататък?

• В момента с помощта на мои ученици разработваме и нещо като сайт, чрез който ще може и онлайн да се „сверява часовника”. Ако се справим – много други деца ще могат да се възползват и то безвъзмездно. За годишната такса е смешно даже да се споменава. Дано да съм здрав и дано успеем. Засега не искам нищо да казвам предварително. За „Успяваме заедно” вече съм решил и правя опити да го реализирам. Личното ми желание е сегашните и бъдещите ми ученици да успеят да се справят достойно на държавните зрелостни изпити, а и за нататък да останат евентуално затвърдените умения за добро боравене с книжовноезиковите норми. И училището, и университетът свършват доста бързо. И предстои зрелият живот.

• Споменахте за съпричастност. Вярвате ли, че ще я постигнете?

• Надявам се. Но докато не опитам, няма как да знам дали съм успял.