Учителката Милка Дунгова предизвика интереса на репортерите от е-вестника най-старото кърджалийско училище

Както верни последователи на Отец Паисий винаги ще търсим семената на родолюбието в браздите на времето, пишат в предисловието си младите репортери от най-старото училище в Кърджали СОУ „Отец Паисий”. Кърджали гради своя съвременен летопис с хората си и техните дела. Госпожа Милка Дунгова е част от дълбоките бразди, нейните думи са пример на мъдрост и на поглед в бъдещето. Името и личността на тази скромна жена трябва да бъдат известни на кърджалийци, сочат в проучването си учениците .

На тържествена сесия на Общинския съвет в Кърджали е приет единодушно девиз на Община Кърджали. От получените общо 166 предложения, това на Милка Дунгова събира най-голямо одобрение.

Девизът е „Почитай миналото, гради бъдещето”. Денят е 21 октомври 2005 г. От месец септември 2006г. Община Кърджали вече има и нов герб. Известният кърджалийски художник Джемал Емурлов печели конкурс за вписване на девиза в герба.

Репортерският състав на е-вестник „Паисиевци” разговаря с госпожа Милка Дунгова. Тя бе посрещната от директора на училището Златко Атанасов. Репортерът Георги Батуров й поднесе с усмивка букет от червени гербери. С нея се запознаха и момичетата и момчетата от репортерския екип. Насядали около гостенката, приготвили химикал и бележник, включили диктофона, те внимателно слушат и записват документалния разказ.

Милка Дунгова не крие вълнението си. Искрено разказва за своя смислен живот, за труда си на начална учителка, за активната си позиция на гражданин. Ето и нейният разказ за създаването на девиза на Кърджали.

„Начална учителка съм. Пенсионерка от 20 години. Започнала съм работа на 18 години. Завърших Педагогическо училище в Хасково. По разпределение ме назначиха в Джебел. В Кърджали съм от 1963 г.

През 2005 г. във вестник „Нов Живот” прочетох обява, че през септември ще се провежда конкурс за девиз на Кърджали. Конкурсът беше анонимен. Имаше указания на какво да отговаря, колко думи могат да се поберат на самия надпис на герба, (а къде щеше да бъде, допълнително се избра). Срок имаше – от септември до 14 октомври. В това време се подготвях. Намерих си пазени листчета, на които съм се опитвала и формулирала най-различни варианти – „древен” , „обновен” , „от древни корени” към еди-какво си… и така.

Накрая го оформих „Почитай миналото, гради бъдещето”. Поставих в непрозрачен плик варианта, трите имена и телефона. Има един информационен център в общината, като се влезе – вляво. Там трябваше да се подаде…

Вечерта на 19 октомври, към осем часа беше, звъни кметът Хасан Азис. Извини ми се за късното обаждане. Казва: ,, Вашето изречение е прието, но ще се гласува на тържествената сесия. Ако съветниците го приемат, тогава то ще стане факт.’’ Радостта ми малко се смали.

На сутринта на 20 октомври звъни секретарят на Общината и ми предава покана от кмета да се срещнем в кабинета в Общинския съвет. При срещата с кмета пак ми каза, че решението е работа на съветниците. Каза ми да си помисля нещо да напиша в летописната книга …

Последна точка в дневния ред беше девизът. Съветниците гласуваха. И когато го приеха, се развълнувах. Кметът тогава обяви моето име…“

Първият въпрос към госпожа Дунгова е от Магдалена Лилова.

– Кой според вас ще спаси бъдещето на града и държавата –младостта или старостта?

– И двете, според мен. Едното без другото не може. И младостта, и зрелостта.

– Какво искате да се запази в Кърджали?

– Да се съхрани доброто отношение между гражданите на Кърджали. Да няма разделение. Преди две години един от моите ученици, живеещ вече в Турция, идвайки на гости, ме покани на кафе в ресторант ‘’ Москва’’. Зимно време е. Беше много мило от негова страна. Седяхме един до друг. И ми каза така: ‘’ Госпожо Дунгова, много Ви харесвах, много Ви обичах.’’ Казваше се Варол.

Краси Хаджиев зададе още въпроси

– Трудно ли е днес да си патриот ?

– И да, и не, бих отговорила. Защото сега ми се струва, че има малко страх, малко съобразяване – какво ще стане, дали да го направиш, дали да не го направиш.

– Девизът под герба на Кърджали е страхотен жест на човек, който обича града си. Според мен, Вие сте патриот. Кое Ви подтикна да участвате в конкурса ?

– Има много участия в конкурси. Участвах в този конкурс, защото чувствам Кърджали като свой град, въпреки че съм родена и израснала в много малко хасковско селце.

– Каква е Вашата мечта за България ?

– Да е свободна. Гледам какви размирици има, дано да се оправят. И да сме спокойни, свободни, да се уважаваме един друг, независимо от етноси и възраст.