Преди дни китайски, британски и американски учени съобщиха, че са идентифицирали нов вид устойчивост срещу лекарството колистин, съдържаща се в месото и хората, причината за която вероятно се корени в селскостопанската употреба на медикамента, лесно се разпространява сред бактериите и вероятно прескача отвъд държавните граници.
Това са лоши новини.
Колистинът е стар медикамент. Представен е за пръв път през 1959, но в продължение на години употребата му се избягваше, защото е токсичен за бъбреците. Именно защото рядко влизаше в употреба, бактериите не успяха да развият устойчивост към него.
Така беше допреди няколко години, когато редица фактори на резистентността - NDM, OXA, KPC, зпочнаха бързо да се разпространяват по света. Те направиха бактериите устойчиви на група лекарства, познати като карбапенеми, считани за последна защита. Единствено те бяха в състояние да се справят с Ешерехия Коли, Клебсиела, Acinetobacter и други подобни организми. След като тези бактерии развиха резистентност към карбапенемите , единствено останалото средство в битката с вредните организми бе колистина.
Тъй като колистинът е старо лекарство, той е евтин, по тази причина е широко използван като добавка в животинския фураж. Именно така медикаментът се използва в Китай, но не само там.Китай е един от най-големите потребители на колистин в селското стопанство. Търсенето за колистин за нуждите на селското стопанство в света се очаква да нарастне до 11 942 тона на година, достигайки до 16 500 тона до 2021 год. Сред най-големите производители на медикамента за ветеринарни нужди са индийска, датска и 8 китайски компании. На Азия, в това число Китай се падат 73.1 % от производството на колистин и 28.7 % от износа му, включително за Европа.
Изследването на учнените проведено наскоро е целяло да открие резистентни форми срещу Ешерихия Коли при животните. Учените заявяват, че за пръв път са попаднали на устойчива на колистин E. coli през 2013 при прасе отглеждано във ферма в Шанхай, след което станали свидетели на нарастващ брой случаи на резистентност към медикамента през следващите няколко години. Разширили проучването си, като включили в него, не само животни от фермите, но и месо от супермаркетите и уличните магазини, както и проби от пациенти в 2 болници. Пробите били събрани между 2011 и 2014 год.
Учените открили генът MCR-1 , водещ до устойчивост към колистин в 15% от пробите от сурово свинско и пилешко месо, 21% от пробите в свинете от кланиците и при 1% от пробите на пациентите в болничините заведения.
Най-притеснителното е, че генът MCR-1 се съдържа в плазмид, малка част от ДНК, която не е част от хромозомите на бактериите. Плазмидите се придвижват свободно в света на бактериите, прескачайки от една бактерия на друга. В миналото те са пренасяли устойчива ДНК между различни видове бактерии, разпространявайки резистентност по земното кълбо. Според учените генът MCR-1 е способен на същото.
Историята помни и други случаи, в които учените са предупреждавали за супербактерии, които обаче се е оказвало, че не са чак такава заплаха, като VRSA, например.
Това, което отличава MCR, е ролята на селското стопанство в неговата еволюция и разпространение. Стотици милиони животни се третират с медикамента, което увеличава възможността за развитие на резистентност. Освен това проекти като китайския, фокусиран върху откриването на нови гени са редки. Това означава, че предаването на устойчивостта към колистин от животни на хора може вече да е факт.