Стефан Узунов е офицер от запаса, с 40-годишна преподавателска служба в армията. През 1950 година за кратко е бил учител по история в село Драгойново и оттогава в негово хоби се превръща изследването на драгойновските родове. През годините е публикувал свои разкази в списанието на литературния клуб на военните „Никола Вапцаров“. Неотдавна издателство „Нернинея“ отпечата краткия му труд „Паун Везирев – живот и дейност“. Книжка от 52 страници, посветени на една от най-светлите личности в историята на Драгойново.

Т.К.: Интересувате се от драгойновските родове. До къде стигнаха проучванията Ви?

С.У.: До тук имам сведения за 108 рода от село Драгойново, като мисля, че съм проучил всички. На тях съм посветил стотици машинописни страници. Някои хора казват, че съм летописец, но аз се наричам родописец. Моята цел е както археологът разравя земята, за да изкара парченце история, така и аз да разровя прахта от книгите и документите и да изкарам на повърхността най-интересното за нашите предци.

Т.К.: Паун Везирев ли е най-интересната личност?

С.У.: Паун Везирев може да не е най-интересната личност, но е най-видната. А за него се знае малко. Дори и от живеещите в околността. Със своя трети клас в килийното училище, е бил един от най-учените хора не само в селото. Това е драгойновският Васил Левски. Имал е организаторски и ръководни качества. От хората които „душа дава- своята, а не на народа“. Участвал е в две въстания. Той завещава цялото си богатство за освобождението на България.

Т.К.: Неговото богатство е спорен момент в биографията му...

С.У. В книгата ми съм се спрял на това как го е придобил. Знам, че има различни версии. Но до колкото съм запознат с неговия нрав – той е бил обаятелен, спокоен човек, мисля, че не може да е имало насилие от негова страна. Надявам се повече хора да прочетат моята гледна точка.

Т.К.: Няма запазена снимка или портрет на Паун Везирев. Вие как си го представяте?

С.У.: Мисля, че е бил висок – над средната височина, строен, красив. Повече мога да говоря за нрава му.

Т.К.: Има ли нещо ново и неизвестно за Паун Везирев?

С.У.: Да и то е съвсем ново, затова го няма в книжката – оказа се, че Венета Ботева е от Везиревия род.

Т.К. Кой Ви помогна за издаването на книжката?

С.У.: Красимира Славова. Тя дойде като журналист при мен, беше впечатлена от моето издателство – всички записки ги пиша на пишеща машина. Имам 5900 напечатани страници, а след това ги събирам, подвързвам, слагам снимки от цветен принтер, надписвам ги и слагам името на моето издателство Стегу – съкращение от трите ми имена. Та когато видя всичко това Красимира Славова сама пожела да издаде „Паун Везирев – живот и дейност“. За редакцията помогна Маргарита Калинова, а за компютърната обработка Димитър Сталев.

Имах 300 бройки. Надявам се да намеря хора, които ще проявят интерес – това е една от най- големите личности в първомайско и е хубаво повече хора да научат за него.

Теодора Кирякова