Офшорни компании ще могат да притежават 10% от капитала на медии, банки, застрахователни и пенсионни дружества, спортни клубове и др., което в момента е забранено, предвиждат измененията на придобилия популярност като Закон за офшорките, внесени от Министерския съвет за обсъждане в парламента. Всъщност дяловото участие ще може и да е 100%, ако се разбие на малки пакети между несвързани островни компании.

Законът за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим е в сила от 1 януари 2014 г., след като беше предложен от депутатите на ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски и приет по времето на кабинета "Орешарски". Заявената цел беше да се разкрият действителните участници във важните икономически сектори и сделки, като списък от 28 сфери беше определен като забранен за компании с неясни собственици. В списъка бяха вкарани банки, печатни медии, застрахователни и пенсионни компании, мобилни и хазартни оператори, спортни клубове, социологически агенции. Освен това дружества, свързани с офшорни компании, нямаха право да участват в приватизационни сделки, обществени поръчки, концесии за полезни изкопаеми, публично-частни партньорства. Изключение се правеше, ако офшорната компания разкрие действителните си собственици в регистър, както и ако местното дружество е публично и се търгува на борсата.

Законът не обхващаше всички сфери, в които се ползват публични ресурси – например концесионерите трябваше да не са от зони с преференциален данъчен режим, ако се добиват полезни изкопаеми или са ВиК оператори, но от ограниченията бяха освободени всички останали - на летища, пристанища, плажове, ски зони и т.н. Дестинациите, които се приемат за офшорни, са само няколко десетки и има много изключения, които сега се разширяват още. С две думи: законът не работи. 

Псевдоограничение

С предложените промени се премахва пълната забрана за участие на офшорни компании в изброените сектори и се връща правото те да притежават до 10% от дадена компания. За да се ограничи възможността някой от собствениците на компании от списъка с дейности да раздроби участието си като отделни офшорни фирми да купят пакети от под 10%, се въвежда правило за борба със злоупотреби. Според адвокати, с които "Капитал" се консултира, текстът е написан неясно. Това, което се разбира в момента от него, е, че при наличие на две офшорни компании под общ контрол или ако едната контролира другата, общото им участие в капитала на местното предприятие не трябва да надвишава предвидения праг от 10% в определени сфери.

Първият проблем е, че ограничението няма да важи за всички 28 сфери от закона, а за 13 (банки, застрахователи, пенсионни фондове, платежни институции, концесия на полезни изкопаеми, спортни клубове, мобилни оператори, печатни медии, радио- и телевизионни оператори, публично-частни партньорства, социологически агенции). От Министерството на финансите не отговориха до редакционното приключване на броя по какъв критерий са разделени дейностите, за които правилото за злоупотреби ще се прилага, от останалите 15 в закона, за които няма да важи. От ведомството обещаха отговор през следващата седмица. От текста в законопроекта се вижда, че правилото за борба със злоупотребите няма да се прилага при участие в процедури по обществени поръчки, в приватизационни сделки, придобиване на държавно или общинско имущество, получаване на лиценз по Закона за акцизите и данъчните складове, кандидатстване за приоритетен инвестиционен проект, получаване на лиценз по Закона за енергетиката или във възобновяеми енергийни източници, в хазарта, в концесии за ВиК дейности или за сметосъбиране, в одитни дейности или в търговско дружество с държавно или общинско участие. Тоест в дружества, които упражняват този вид дейност, ще могат да участват офшорни компании, които са под един и същ контрол, като всяка от тях ще може да има по 10% от акциите. С това обхватът на действие на закона е силно стеснен, а и не гарантира, че дори в тези сектори, където ограниченията ще важат, прилагането им ще може да се контролира.

Втората слабост е, че свързаността на офшорките може лесно да се скрие. В тези дестинации обикновено се слага подставено лице за краен акционер, така че спокойно могат да се регистрират компании на различни острови без видима връзка между тях и да се избяга от законовата забрана. Извън банките и застрахователите например няма специални регулатори, които да следят собствеността до края, така че всеки желаещ ще може да заобиколи правилото.

По-широко участие

Законовите ограничения ще се отнасят вече не за "свързаните" лица, а само за "контролираните". Целта на изменението според мотивите към проекта е да не се нарушава принципът на пропорционалност, т.е. мярката да не надвишава преследваната цел. Досега законът обхващаше дружества с всякаква свързаност (включително и само една акция) с компания от офшорна зона.

Георги Симеонов, старши мениджър в "Делойт България", коментира, че действително "дефиницията за свързани лица в ДОПК е твърде широка и сега обхватът се стеснява значително". Препратката в проекта е към определението за "контрол" от Търговския закон: когато едно физическо или юридическо лице притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на друга компания или има право да определя повече от половината от членовете на управителния или надзорния орган на дружеството.

Според адвокат Тодор Табаков, член на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), тези промени смекчават режима, а това, което всъщност трябва да се направи, е да се декларират действителните собственици, вместо да се въвеждат забрани.

Сега се въвежда определение за "действителен собственик": физическо лице, което пряко или косвено притежава повече от 25% от акциите на юридическо лице, или в полза на което се управлява 25% и повече от имуществото на други организации. Ако не може да се установи такова лице, то тогава за действителен собственик ще се приема висшият ръководен служител. В случая добрата новина е, че финансовото министерство се е отказало от първоначалния си проект от август, според който достъп до тази информация за собствениците щяха да имат само НАП, ДАНС и регулаторните и контролните органи.