Напук на твърденията за свръххоспитализация и увеличаване на заболеваемостта, Хасково и областта са от малкото в страната, които се оправят с по-малко лекари и болнични легла дори и от допустимите минимуми на Здравната каса. Поне ако се вярва на изработеното вчера предложение за Здравна карта в областта, в Хасковско работят по-малко джипита от допустимото, болниците приемат по-малко болни от минималното, а специалистите са все по-голям кът, дотолкова, че в много здравни звена работят пенсионери. Досега регионът се „гордееше“ с относително малкия брой болници и структури, които при това плавно намаляват през последните години. За последно преди година бе затворен бившия кожен диспансер, а белодробния се крепи на „изпарения“. Под угрозата от закриване или трансформиране са и някои болници, като това лято имаше сериозни дебати дали да се слеят болниците в Хасково и Димитровград. Повод за това бяха както колосалните задължения на димитровградската МБАЛ от 3.6 млн лева, така и опасенията, че при изработката на здравната карта ще бъде реанимирано изискването от предишни опити за здравни карти - в рамките на 30 километра от областна МБАЛ да няма друго голямо и държавно лечебно заведение. Димитровград е само на 11 км от Хасково. За щастие на димитровградчани обаче тази година имаше местни избори, а бившият и настоящ кмет Иво Димов се зарече, че докато е градоначалник, общинската му болница няма да стане частна или да се слее в Хасково. Нищо че продължава да генерира загуби и да има отлив и на специалисти, и на пациенти в посока съседните Хасково, Стара Загора и Пловдив.
Дори с оцеляването на Димитровград обаче регионът се оправя със скромен брой лечебни заведения. Към настоящия момент в Хасковско има 6 държавни болници – в областния град, Димитровград, Харманли, Свиленград, Любимец (СБАЛ по физиотерапия и рехабилитация) и Тополовград (СБАЛ вътрешни болести). Има една частна болница (Хигия) 3 СБАЛ - бившите диспансери в Хасково, както и два хосписа. Всички те разполагат общо с 925 легла, които при това са увеличени с 54 спрямо предходната година. Дори на някои да изглежда много, по методологията на Здравните власти Хасково трябва да има 1056 легла, като цифрата е получена по формулата на 1000 население да има 4 болнични легла. Регионът обаче спокойно се оправя и с по-малкото, като дори средната натовареност на легловата база е около 60-70 %, като изключение бе само Хасково, където през последните години редовно бяха над 80 %. Понеже повече легла означава и повече приходи, апетитите на болничните шефове са да разкриват нови стационари, че даже и болници. Минерални бани вече декларира, че ще прави болница за долекуване с 60 легла, другаде правят нови отделения. Така например Харманли иска 10 легла отгоре за инфекциозно отделение, което доскоро имаше само в Хасково. Това бе и поводът в областната болница редовно да се оплакват, че общинските им стоварват мръсната и зле платена работа, а те разкриват само отделения с доходоносни пътеки. В МБАЛ Хасково обаче също акцентират върху доходността, при това в две направления. Те вдигнаха нивото на някои свои отделения на най-високото 3-то (университетско), което рязко завиши приходите им. Така например в университетския ОАИЛ един болен на ден се заплаща от държавата с 500 лв. Там има дузина легла и винаги са пълни. Изненадващо обаче от местната болница са поискали още 10 легла за, забележете, съдова хирургия. Към настоящия момент такова звено не съществува в хасковската болница, но пък до 2013-та тук не е имало и инвазивна кардиология. Друг е въпросът дали ще има специалисти, които са грандиозен кът в региона.
Освен с липсващи специалисти, хасковлии се оправят и с по-малко джипита. Пак по методологията на Здравното министерство, спрямо населението в региона трябва да има 158 джипита. В действителност са само 102. Има и още 8 групови практики, но някои от тези групи са само от по 3-4 лекари, така че минимумът пак не е достигнат. По-важното обаче е друго - груповите практики са в градовете, където и без това има достатъчно джипита. За сметка на това в Ивайловград и Маджарово има десетки села без лекар, и то при условие че нито в тези общини, нито в съседните има действащи болници. Тенденцията едва ли ще се промени, защото никой не ще селски практики. За хората от тези общини спасението е само в линейките на Бърза помощ.
Недоимъкът в доболничната помощ обаче е нищо на фона на липсата на специалисти. Като се изключи хасковската, отделенията на всички други болници в областта се лутат между първо (най ниското) и второ ниво на компетентност и пълното закриване. По традиция в болниците не достигат анестезиолози, като за наличните отдавна се знае, че работят на по 2-3 места. Това донякъде е приемливо, иначе доста отделения трябва да затварят, а пък е справедливо и към самите специалисти. За разлика от колегите си те не могат да открият частни кабинети и да докарват по някой лев отгоре.
Липсват инфекционисти и ортопеди, както и подготвени кардиолози. Ненапразно всички от отделението по инвазивна кардиология в областната болница са софиянци или от други градове. Само двама са неврохирурзите в съответното отделение на хасковската МБАЛ. Това, което има в изобилие, са гинеколози, но ...не и за болниците. Почти всички от съсловието предпочитат да работят на частно и не се занимават в болници. Затова в Хасковското АГО се принуждават да държат на работа пенсионери.
Р. Филев
