Мъри Стоилов и родолюбиви хасковлии запретнаха ръкави да спасят най-популярната игра след популисткото влизана в А група, което унищожи местния футбол може би за години напред. След изсилването, заради нечии болни амбиции и никому ненужното излагане пред цяла България, местният футболен отбор престана да съществува, а т.нар. футболни хора се пръснаха като пилци, без да пропуснат предитова да се изпокарат, включително и чрез медиите. Отлетяха и обещанията на предишната власт, че ще ремонтира стадиона и ще подкрепя и занапред футбола в града. След тази пролет, такъв в Хасково вече няма. Или по-точно-нямаше.
За щастие на най-популярната игра обаче се намериха хора, които се сетиха, че футболът е първо за децата и тяхното здраве, а после за пари. Със свои средства една група от 9 бизнесмени и деятели сформираха група от 140 малчугани, които единствени представят града ни в първенствата на Българския футболен съюз. Малките хасковлийчета играят при момчетата, при юноши до 15 години и юношите младша възраст. Идеята е с годините да си излюпим свой хасковски отбор, който когато и ако влезе в А група, да не се излагат като кифладжии, а играят за честта на града.
Днес новите хасковски звезди, показаха какво е бъдещето на хасковския футбол. Тимът воден от треньора Живко Иробалиев отнесе с 3:1 гостите от Несебър в първенството на 15-годишните. Възрастта обаче бе пожелателна за повечето играчи на домакините. В действителност повечето от тях бяха по на 12-13 години. Въпреки че някои едва се виждаха от тревата, това не им пречеше да играят и надиграват видимо по-големите и здрави съперници от Несебър. Младото Хасково показа хъс, борба за всяка педя терен и отскочила топка, и далеч по-грамотна тактическа постройка от „звездите”, които ритаха в А група миналия сезон. Хасково игра с дълбока преса в половината на съперника, извеждащи пасове по диагонала и прострелни центрирания в пеналта, с игра с по едно и 1001 докосвания и неутолима стръв към противниковата мрежа. Тя бе превзета само 3 пъти, но още толкова гредите спасяваха вратата на Несебър. А в последния четвърт час на двубоя нашите дадоха надеждата, че българските футболисти могат да играят с глава, в прекия и преносен смисъл на думата. Контраатака проведена само с три докосвания пренесе коженото кълбо до вратата на съперника, където нападателят ни бе фаулиран. Последва изключително центриране, недостижимо за Живко Миланов например и феноменален параболичен удар с глава на 12-годишния местен талант Ефе Али, след който топката прехвърли вратаря и се заби под гредата. Удар, непостижим за Валери Божинов например. Послединя път когато се опитал да стреля с глава за клубния си отбор, изкарал топката в....тъч.
Двубоят на Ямача днес бе последният от есенния дял на първенството при 15 годишните. Шампионатът се подновява напролет. Предвид факта че половината ни отбор е с 2-3 години под изискваната възраст, настоящото предпоследно място не е изненада. За 50-ната души публика обаче това не бе от значение. Техните хора играеха със сърце и стръв и заслужиха неспирните им аплодисменти. Заслугата все още на Ямача да се чуват футболни възгласи е на хасковските футболни мохикани-Георги Александров, Костадин Латинов, Георги Куманов, Светлин Чолаков, Димчо Марков, на Мъри Стоилов помогнал с пари и екипировка и на работещите на волни начала треньори-Живко Иробалиев, Кирчо Крумов, Краси Куманов и Тони Найденов. За сравнение, учените от тях деца на футбол са два пъти повече от трениращите този спорт в хасковското Спортно училище.
АФК Хасково може и да не страда от липса на ентусиазъм, но определено страда от липса на терени. Бъдещите хасковски таланти тренират, ако има къде или по-точно ако някъде се смилят да ги пуснат да тренират без пари. На помощните игрища на Ямача вече не става, теренът на градския стадион не е за тренировки, този на Младост става само за осакатяване. През зимата дори и селските ливади ще са недостижими. Засега директорите на две училище СОУ Паисий Хилендарски и СОУ Васил Левски са разрешили футболистите да тренират в техните салони. Друг е въпросът доколко те са подходящи за футбол, но избор няма. Още повече, че няма възможност за пътуване. Отборът ни няма транспорт, а когато се налага да гостуват децата си плащат пътните сами. За сметка на това пък чернокожи хасковлии взимат по 5-цифрени заплати.
Така подкрепяме спорта в Хасково.
Р.Филев
