Тази година 13-и ноември, петък, съвпадна със Световния ден на доброто. Така денят на фатализма, както го определят мнозина, се препокри с Деня на доброто.
А дали ще го изминем с фатализъм или със стремеж да бъдем добри, зависи единствено от нагласата ни, разясняват психолозите.
Суеверни хора има навсякъде по света, на балканите обаче сме наистина голяма част. И това е свързано с народопсихологията, с обичаите, повечето от които са с езически корени, обяснява хасковският психолог Атанас Петров.
Но на каквато и географска ширина да се намират, суеверните хора понякога стигат до крайности: някои не вдигате телефона и не излизат от дома си на петък 13-ти, вярвайки, че ще се чувстват по-безопасно.
Доказано е, че дори съществува и фобия от петък 13-и, която се нарича „параскевидекатриафобия”. Думата е гръцка и е съставена от три други – „параскеви”, което означава „петък”, „дека триа” е „тринадесет” и „фобия”-„страх”.
Интересно е да се отбележи, че повече от 80% от небостъргачите нямат 13-и етаж. Много летища пропускат 13-ата писта. Немалко хотели са без 13-и етаж или 13-а стая. Във Формула 1 няма болид с номер 13.
Но да се страхуваш от петък 13-ти, е същото като да изпаднеш в паника, когато черна котка ти мине пътя. Това е вид автохипноза. Лошите мисли и чувства, усещането за нещо фатално, неизменно привличат и действителни неприятни ситуации в този ден. Тогава човек си казва: Ето, знаех си, че ще се случи нещо лошо! Това лошото обаче често е само проекция на нагласата, казва психологът Атанас Петров. Затова е важно хората да бъдат позитивни като нагласа, само че това не означава да си сложиш розовите очила и да си кажеш: Всичко ми ОК, дори и да имаш проблеми!
Позитивизмът е по-скоро нагласата, че дори и да те мъчи нещо, може да има и друго решение, да преодолееш гледната точка, че това е черно и друг цвят няма. Но също така да имаш нагласата и за промяна, да се настроиш, че има друг вариант, друга стратегия. И когато така се настрои човек, тогава по-лесно може да преодолее неприятностите, разяснява психологът.
Петров посочва и друг аспект на позитивизма-като обръщане на внимание на другия, като умение да съпреживяваш с другия.
И изследванията, направени в тази посока показват, че колкото повече добри постъпки върши човек, толкова по-щастлив се чувства. Учени са на мнение, че тези, които дават ежедневно израз на своята благодарност, се чувстват много по-добре физически и изпитват вътрешна удовлетвореност и хармония.
Учените от университета в Мичиган (САЩ) констатират, че добрите хора по-малко боледуват и живеят по-дълго. Отбелязват също, че отзивчивите хора живеят средно с около 9 години по-дълго. Когато човек прави нещо добро за другите, неговият мозък изработва по-голямо количество от т. нар. хормони на щастието- ендорфин и серотонин, посочват учените.
А чисто исторически, отбелязването на 13-и ноември като Световен ден на добротата е свързано с това, че на този ден през 1998 г. в Токио е открита първата конференция на Световното движение за доброта, в която участват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. Френският художник Орел създава и специалния символ – „открито сърце“
Целта на Световния ден на добротата е да се забрави себичността, да погледнем по-далеч от собствения си кръг, да забравим границите, расите, половете и религията. Да разберем, че всички обитаваме една планета, живеем в един свят и трябва да се погрижим за мира в него, като се уважаваме и съжителстваме в щастие. Това може да стане само, ако сме добри един с друг.
Красимира Славова