Силно летливо и отровно взривно вещество е най-вероятната причина за двете експлозии на термобарични гранати в Иганово през пролетта на тази година. Това съобщи "24 часа", като се позова на свои източници. Те се базират на сведения от служители на ВМЗ - Сопот, които засега предпочитат да останат зад кадър, за да не загубят работата си.
Първата експлозия избухна на 21 март 2015 г. в склад №6 от типа "холандски". А вторият - на 14 април в производствен цех на завода в Иганово. Според запознати унищожените 500 гранати са на стойност 250 000 долара и са били предназначени за индийската армия.
Термобаричните гранати са ново производство не само за България. То е стартирало във ВМЗ - Сопот, преди десетина години, като български патент е само взривната смес. Реактивният двигател и взривателят например са взети от класиката РПГ-7 - ръчен противотанков гранатомет.
По сведения на оръжейници новата взривна смеспритежава огнева мощ от 1,6 до 2,2 пъти по-силна от обикновения тротил. Тя не само развива супер висока температура, но и високо налягане, което поражда супер мощна ударна вълна. Гранатата с лекота поразява сгради и бункери, както и силно укрепени полеви укрития.
Основната съставка във въпросното взривно вещество е изопропил нитрат, съобщиха експерти. Според оръжейник взривната смес не е разработена както трябва и не е тествана при всякакви условия. Примерно такова взривно вещество не би трябвало да променя характеристиките си при температури от минус 40 до плюс 60 градуса.
А в случая най-вероятно изпаренията на силно летливия изопропил нитрат създават голямо налягане, което пък е намерило изход в проядено от отровата уплътнение, предполагат експерти. Те цитират няколко случая, в които българска фирма - износител на термобаричните гранати, е правила рекламации пред завода именно заради течове от гранати. За щастие, те не са довели до експлозии.
Преди десетина години, когато в завода започнали да разработват термобаричната граната, възникнал сериозен проблем с хомогенността на взривното вещество.
При транспортиране по-твърдите частици на полутечната смес се утаявали на дъното и нарушавали баланса на гранатата. Последвали опити, които превърнали сместа в желе, но и тогава се запазил известен дисбаланс.
Според служители на завода местни шефове често "бъркали" различни версии на сместа в стремежа да намерят "златното сечение". Свидетели няма, защото преди експериментите "майсторите" гонели от помещенията всички работници.
