В последно време много се заговори как трябва да възпитаваме децата по отношение на авторитетите. Все по-често започнаха да излизат наяве някакви грозни истории на малтретирани деца в детски градини, училища. Какво се случва? Децата обичайно си мълчат, защото в ранната възраст, в която се намират, не разбират, че възрастен човек може да греши. За малчуганите това, което правят учителите не подлежи на дискусия, защото те са авторитетите, които трябва да следват. Те определят правилата, те са примерът.

Как да обясним тогава на децата си тази ситуация? Как да ги предпазим от недобросъвестните, които ще ги заплашват с изсипване на храни във врата, ще ги наказват до стени, ще им залепват устите с тиксо, ще ги оставят без панталон пред другите децата, защото са се подмокрили, ще ги наричат как ли не...

На този фон трябва и да не избързваме. Не можем да обясняваме, че има такива случаи предварително, защото има и учители, които чудесно си вършат работата и не бива да изграждаме у децата преднагласи.

Като родител се чувствам затруднена. Като учител искам да вярвам, че всички колеги ще си вършат добре работата, ще обичат децата и няма да се налагат обстоятелства на ранно двумислие т.е човекът на който трябва да подражаваш те наранява. Какво следва? И ти нараняваш след време?

Решението за мен е промяната на ролята на учителя. Стига вече толкова години божественост. Нормалната позиция трябва да се премести от свръхавторитет в сътрудник. Учителят трябва да съдейства, да придружава по пътя на знанието и възпитанието. Дискретна, спокойна и мотивираща намеса. Без наказания, викове и двойки. Не знам някой да се е мотивирал от наказание или лоша оценка. Има такива системи, които работят успешно и до ден днешен. Пример е планът Далтон, който съествува в САЩ още от миналия век. Там децата след като се ограмотят, започват да работят изцяло по теми и проекти. Самостоятелно в т.нар. лаборатории, а учителят само съдейства и контролира крайния продукт. Очевидно има начин учителят да не е разказвач на урок, а децата слушатели. Очевидно има начин учителят да не е вездесъщ свръхавторитет, а учениците подчинени

Време е да свалим бойното снаряжение, децата не са ни врагове.

Ж.М