Г-жо Станилова, сигурно наблюдавате предизборната кампания, поведението на политиците в страната и в частност в Хасково, според вас психично здрави ли са те?

Аз не мога да дам диагноза в движение, но смятам, че не е нормално за шофьорски изпит да се изисква свидетелство за съдимост или за психична пригодност, а за определени професии не.

За депутатите не се изисква психична пригодност.

Именно. И с примера, която дадох по-горе смятам, че в известен смисъл спрямо психичната пригодност в някои професии има двоен стандарт. Според мен трябва ключовите професии също да са обект на психологически тестове, под този знаменател включвам и тази на политиците. Да са психично здрави е важно, понеже те имат достъп до медиите, до голяма аудитория и така могат да влияят на хората. Така че като цяло, според моите наблюдения, в българската политика има хора, които са в прекрасно психично здраве, но има и такива, у които забелязвам белези на отклонения.

А какво ви е мнението за предизборната кампания, която се води в Хасково, какви послания разпознавате през погледа на психолога?

Например: ако единият от кандидатите е непрекъснато по кварталите, разговаря на четири очи с електората, другият няма чести близки среща с хората, но пък посланията му са на всякъде от рекламни пана и билбордове?

И двата типа имат своите послания, за да стигнат до таргет групата, към която са се насочили. И аз като психолог не смятам, че едното е добро и позитивно, а другото - не. Посланията са различни, подходите показват, че и групите, към които се целят те, са различни в описаните случаи. Всеки човек обаче може да усети отправените послания и така да прецени на кого да се довери.

Може ли да се прецени кой е по-искрен, какви са знаците според психологията в политиката?

Всеки човек има свои инструменти, чрез които да улови кой от претендентите е по-искрен.

Но как ние, наблюдавайки кандидатите в Хасково, можем да преценим това, имали някаква правила на кого да повярвам по-спокойно?

Това зависи от ценностната система на всеки човек. Всеки има определени представи за живота и съответно трябва да се довери на този претендент, който най-добре отговаря на неговите представи за добър управник, или добър общински съветник, прекарани през собствените му ценности. Тук играят роля и възпитанието, и средата на преценяващия.

А чрез жестовете можем ли да познаем искрения кандидат? Можем ли например да имаме повече доверие на човек, които ни гледа в очите, тоест - пуснал ни е близо до себе си и е един от претендентите за общински съветник, обещава промяна. Това белег ли е за искренност?

Няма такава мярка. Може човекът да е просто притеснителен и затова да не ви гледа в очите, а в същото време да е много искрен. А другият може да е плод на един много добър пиар. Така че тези марки не сработват. В България обаче хората често искат съвети. А когато получиш съвет и решиш според него, а след това се окаже, че преценката не е била точна, много лесно си намираш оправдание за грешката, като казваш: А, аз понеже послушах еди кой си...Затова всеки трябва да преценява сам, да носи своята отговорност, това важи и за изборите, и за начина на гласуване.

М. Манолова