Проблемът, който смятам да коментирам е прозаичен и дори е странно, че е на дневен ред. Оказва се обаче, че все още има деца и родители, които ми споделят за инциденти, в които децата им не са пускани до тоалетна в училище и в детската градина.

Не знам дали въобще да коментирам от физиологична гледна точка колко вредно може да бъде едно дете да се стиска дълго време. Всеки може да прочете медицински статии по въпроса. Родители ми разказват за това как малките се сдобиват с цистити, как децата като се приберат не спират да тичат до тоалетната и как се оплакват, че няма време в училище за тоалетни.

Аз ще се спра на друг момент. Защо някой смята, че всяко дете, което поиска да излезе по една или друга причина, задължително лъже и иска да се разхожда. Спомням си и от моето дтество, че вечно ни обвиняваха, че искаме да вършим друго. Да ти се пръсне корема от стискане. Сега възстановявам разказа на приятелка как носът и бил запушен, не е имала кърпички и е искала да отиде да си издуха носа в тоалетната. Не са я пуснали. Казва, че към края вече имала усещането, че ще се задуши. В тази ситуация се очаква, че детето трябва да е концентрирано и да внимава какво му се говори.

Пробвайте да ви се ходи много до тоалетна и да мислите за друго...

Наистина ми се струва много особено и безотговорно да караш децата да чакат, да не ги пускаш да свършат нещо толкова естествено и природно.

Вярвам, че учителите чудесно познават учениците си и могат да преценят кога едно дете злоупотребява и кога не. Стига вече с тия тоалетни драми. Представете си какво унижение и психическа травма може да се причини на един малчуган ако се изпусне.

Лично аз ще посоча като вярно за мен решението, което е измислила моя позната учителка. В нейните часове децата не питат дали може да отидат до тоалетна, за да не прекъсват работата. Когато някой има нужда, тихичко излиза и се връща. Никой не злоупотребява. Напротив бързат да се върнат, за да оправдаят даденото им доверие.

Дали е възможно този метод да стане всеобща практика?

Ж.М