Новият закон за предущилищното и училищното образование е на път да започне да функционира. На мен лично ми харесва. Друг е въпросът в каква степен ще се прилага и колко учители и директори ще го прочетат. Има послания в него, които са чудесни. Например: да се съобразяваме с индивидуалните интереси на децата, да търсим път към всяко, да създаваме мислещи и толерантни личности. Не е лошо, че присъстват като текст тези послания, но не са новина. Мен ме интересува как ще се случва това на практика. За съжаление методиката в сегашната образователна система не се вълнува никак от индивидуалните интереси, да не кажа изобщо от интересите на децата. Кога да остане време за лични търсения измежду много изисквания на МОН, които трябва да се покрият.
Стигаме пак до често явление в нашата реалност, а именно писмено много ги владеем нещата, но на практика изобщо. Преди време така се вълнувах какво точно ще правя в България, с какво мога да помогна в социален и образовател план, че докато още не бях в държавата, седнах и започнах да чета в интернет какво се прави. Познайте изненадата ми!?
Като се зарових в социални и други проекти на различните министерства и организации останах с пълното впечатление, че всичко нужно се случва. Разбира се, скоро разбрах, че се прави, но с химикал и лист или клавиатура. Промените се случват, но само в Word. Всъщност нищо не помръдва или и да мърда е по-скоро лек тремор, отколкото волево движение.
Много ми се иска този път да се получи друго. Всички да прочетат и с ентусиазъм да потърсят начините, за да се приложи новия закон. Наистина не е лош. Дава много нови възможности, които досега са били немислими. Например: премахването на оценките до четвърти клас – чудесна идея, оценките създават бележкари и не служат за нищо. Аз бих ги премахнала изобщо дори. Всеки учител, който работи добре, знае чудесно какво знаят децата и без да им поставя оценки.В момента са самоцел, а не инструмент за постигането на образователни цели. Въвеждането на домашното образование също е интересна идея, въпреки че аз лично съм резервирана към нея, но нямам против, който желае да има възможността да я прилага. Не е лоша и по-късната професионална ориентация, допълнителното финансиране на частни образователни центрове, приемането на децата със специални потребности изцяло на принципа на „включването“ т.е заедно с връстниците си. Дано само не се повтаря хасковския опит от някои училища на „включване“ на всички специални деца в отделен клас.
Моят скромен призив към учителите и директорите, а и към родителите е: нека прочетем закона! Аз можах. Не е много дълъг. Ако искаме да правим някакви промени наистина, се налага да сме добре запознати с новите законови концепции, а и да помислим как точно ще се прилагат.
Ж.М
