Да отбележат 85-тата годишнина от рождението на Антон Дончев се събраха Женският клуб от квартал Дебър и почитатели на българския писател – романист. В основна тема на сбирката се превърна най-популярният роман на Антон Дончев – „Време разделно“. Накратко Нели Атанасова – читалищен секретар – припомни на присъстващите кой е авторът. Роден в Бургас на 14 септември 1930, завършил право и отдал се на историческия роман, той ще остане не само като класик в българската литература. Неговият роман е в основата и на най-любимия филм на българските зрители в класацията на БНТ "Лачените обувки на българското кино“.
Заглавието на книгата даде тон и на традиционната за такива чествания дискусия – Разделно ли е времето, в което живеем. И още по-важният въпрос – преодолимо ли е всичко това? Присъстващите бяха на едно мнение – разделение винаги има – между поколенията, между етносите, всеки въпрос има поне два отговора. Дори това дали „Време разделно“ е наистина най- любимият български филм. В дискусията имаше различни мнения, но всички се обединиха около това, че лентата е българска реликва, пресъздаваща не само конфликтите на онова тежко за народа ни време. Тя е реликва и защото пресъздава българския бит, българските традиции, запазили ни до днес като народ. В подкрепа на това присъстващите изгледаха клиповете от две сватби – тази от филма с режисьорското решение за напрегнато очакване и драматични събития, а след това и възстановката, направена от клуб „Лудогорие“ със същите елементи и приповдигнати емоции.
Тук сме – каза бившият преподавател Иван Заимов – защото съм свързан с Родопите и с тези събития. Той разказа за род от родното му село Беден. Трима братя са разделени. Единият загинал, вторият заминал надалеч и третият останал в селото. След години се срещат наследниците – родопчаните и установилите с в Брстовица деца на втория брат. Разпознават се и установяват, че едните са мюсюлмани, а другите – християни.
Разделенията най-лесно се преодоляват когато се опиташ да защитиш противоположната теза – не като демагогия, а като възможност да видиш и другата гледна точка, беше една от тезите в дискусията.
Теодора Кирякова
