Баба Рада Попова от село Караджалово навърши 100 години. Родена на 28 септември през 1915 година, животът ѝ е преминал в родното село. За рождения ѝ ден, вчера в дома ѝ се бяха събрали над 40 роднини. 5 поколения жени – тя, дъщеря ѝ Минка, съпругата на внукът ѝ Иван, неговите дъщеря и снаха и пра-правнучката Виктория. Освен момичетата на 100-годишният рожден ден беше и най- малкият член на фамилията – „наборът“- както се шегуваха близките – Иван, роден преди 5 месеца.
Баба Рада посрещна гостите си в добро за възрастта си здраве. От 30 години тя не вижда, но познаваше и помнеше всеки, който идваше да ѝ честити юбилея. А самата тя се вълнувала и питала през час дали ще дойде кметицата и журналистката. От кметицата поиска да помогнат финансово на дъщеря ѝ, която се грижи за нея. От Община Първомай получи в дар 100 лв.От кметството - юбилейна торта и голямо цвете.
А „за вестника“ искаше да разкаже за най-хубавите години от вековния си живот.
„Най- добре беше по Живково време“, каза баба Рада. И стана ясно, че това не е „жалба по младост“. Според нея животът ни днес е съвсем безрадостен, защото на улицата е сама – има две възрастни и болни жени и една, относително по- млада. „А едно време се събирахме много хора и имаше деца“.
Когато се е родила 1915 е било война, баща ѝ е бил на фронта. Трудни години. От 13-годишна баба Рада е била на полето и е въртяла мотиката. Всичко е работила, само не е можела да оре. Бременна снопи е връзвала. Сутрин на тютюна, следобед на нивата.
Къщичката, в която живее с мъжа си сами са построили. „20 000 тухли през ръцете ми минаха – спомня си тя - В годините на Тодор Живков имаше ТКЗС, културен дом, здравна служба – сега няма нищо. Работиш на полето, а вечер – отиваш на кино. Сега всичко отиде… През лятото работехме, през есента се веселяхме. Много моми имаше. Цяла нощ се събирахме да предем, да пеем песни. А сега няма деца, няма млади“.
Рецепта за дългия си жизнен път баба Рада няма. Майка ѝ също е била дълголетник – доживяла достолепните 94 години. Столетничката не е яла много месо, защото едно време така е било, не е имало. На къра е пиела таратор и кисело мляко. Но ѝ се е услаждал коледния търбух. „Знаеш ли какво е булгурова чорба“ ме попита юбилярката без да подозира, че „булгурът се връща на мода“.
Събраните роднини вдигнаха наздравица за баба Рада и за дъщеря ѝ Минка, която се грижи за нея.
Днес, на датата на която се е родила баба Рада, ще я поздравят женският печески състав на село Караджалово. Очаквайте репортаж в новините на еТВ.
Теодора Кирякова