Като родители всеки от нас се опитва да предложи на децата си интересни играчки, които да са забавни, но същевременно да провокират въображението, да развиват уменията и знанията на малчуганите. Изборът е потресаващ. Живеем във време, в което на където и да се обърнеш си засипан от стоки от всякакъв характер. Цветове, форми и предназначения се тикат в очите и ръцете ни и нашепват „Купи ме!“. На този фон изобилства от играчки, коя от коя по-мултифункционална, важна за вашите деца и най-вече едва ли не незаменима.
Поразява ме страстта, с която фирмите се надрепреварват да уцелват всяка родителска мисъл още в зародиш, всяка тенденция, всеки модерен образователен метод. Злоупотребяват с грижовността и любознателността на родителите.
В последните години търпи ренесанс педагогиката на т.нар. Движение за модерно училище. Там са обединени много методи – идеите на Песталози, Мария Монтесори, Селестин Френе, Овиде Декроли и др. В случая с Мария Монтесори фимите за играчки намериха невероятна ниша. Самият метод предполага създаването на специализирани материали, с които се развиват уменията на децата.
Каква благоприятна почва да посееш безброй изкуствени цветя!
Ако Монтесори основно е работила в пет области на развитие, а именно- сензорна, езикова, математическа, културална и практически живот, то се оказва, че за всяка фирмите могат да родят планини ненужни играчки. Какво имам предвид?
Във всеки произволен сайт, който отворите за този тип материали, сами ще откриете безумието на голяма част от предлаганото. Давам примери, за да не бъда голословна. В раздел „Практически живот“ ексцесиите са най-впечатляващи: поднос с малка каничка и фунийка на скромната цена от 56 лв, дървена обувка с връзки за 29 лв, рамки с опънат плат с копчета, ципове или връзки за по 110 лв., малък простор за пране за 99лв и дървена ютия за 25 лв. Е, не! Направо не знам от къде да започна коментара. Ако във времето, в което работи Монтесори от 1907 до 1950 е било необходимо да се набавят специални показни материали в Casa di bambini, защото не всеки е имал достъп до разнообразна откъм стимули среда, сега звучи повече от смешно да купиш дървена обувка за 29 лв, вместо да дадеш на детето си истинска обувка, която да навървя и завързва. Говорим все пак за раздел за усвояване на практически умения от реалния свят. Ципове и копчета има по всички якета и дрехи, връзки по обувките, за чаши, фунии и канички да не говорим. Смешно е наистина!
Част от сензорните материали също са безумие. Например -тактилни плочки за 43 лв, представляват малки квадратчета от разллични материи, еми, дайте му на детето разни парцалчета от различни платове. Върши същата работа! Разчувствах се и от комплекта главни букви и малки букви за по 150 лв. Представляват обикновени сини правоъгълници с букви в тях. Изрежете от някой стар кашон азбуката и я оцветете. Резултатът и развитите умения ще са дори повече, защото може да включите и детето в изработката. Продължавам- дървено кубче с две дупки, в които се мушкат и крият предмети, цена 170 лв. Моят вариант е – картонена кутия с две дупки, цена 0 лв. Дървена плочка „Грубо/гладко“, цена 79,90лв. Лесно решаваме проблема с научаването на тази опозиция с играта „Пипни кожата на мама! Каква е ? Гладка. А сега пипни плочките! Или асфалта, или каквато и да е груба материя...“
Мога да продължа много дълго.
Потребителската истерия, поощрявана и генерирана от фирмите, може да бъде спряна. Зависи изцяло от нас. Нека не купуваме неща, които имаме вкъщи с друго име. Да не харчим пари за етикети. Всеки метод е по-скоро идеи и концепции. Всичко друго можем и сами да си го изработим.
Успех
Ж. М
