Тодор Баръмов е роден през 1955 г. в Първомай. Завършил зооинженерство в Стара Загора. От 1982 година работи в системата на МВР. Учил е Школата на КГБ, където е съвипусник с Владимир Путин.

Семеен, с две дъщери и 4 внуци.

Тодор Баръмов е от хората, за които 15 септември е ден с по- различна емоция, защото и преди, и след училищните години, завинаги ще си остане негов рожден ден. А тази година е още по-специална, защото закръгли достолепните 60 години. И още не се е отказал. Отново си поставя задачи и цели, недостижими за повечето от нас:

Кога ще си издигнете кандидатурата за кмет?

Когато се регистрирам ще съм си я издигнал. Няма да е с фойерверки. Нашата партия е млада, преди няколко месеца е основана структура в Първомай. Излязъл съм с обръщение и обединяваме тези, които са забравени от левите и десните. Няма да ги ползваме само като избиратели.

Кои са личностите във Вашия живот – хората, с които се гордеете, че се познавате?

Акад. Благовест Сендов – учен от световен мащаб и Татяна Дончева – човек, който отстоява позиции, тя винаги изразява мнението си високо, ясно и категорично без да се притеснява, че може да засегне олигарсите

Сашо Дончев също е човек, който в годините се доказа като изключителна личност. Благодарение на него Първомай беше сред първенците в газификацията.

От първомайски мащаб – рядко честен и принципен и човек е Грозьо Грозев- бившият председател на партийния комитет в Първомай.

Ако се видите с Путин ще го попитате ли за годините, когато сте живели заедно?

(Смее се) Аз него го помня, но той мен едва ли. Горд съм, че сме били близко един до друг. Сега го уважавам.

Откога сте ловец?

От 1976 година, наследих баща си. Той от 1942 година е бил ловец. Аз от малък ходех с него по ловните полета, участвах в ловни излети, вечеринки, потопен в атмосферата на ловните лакардии. Когато станах на 20 години беше естествено и аз да поискам членство в дружеството. Нямаше места, а бяхме 6-7-8 човека кандидати и хвърляхме чоп. Уговорката беше- който спечели, води дружинката на почерпка. Дърпа един- празно; дърпа- втори – празно, баща ми дърпа трети и се пада „да“. И уговорката беше спазена. След това се явих на изпити и станах ловец.

Какво е да си ловец?

Ловец да си е... Истинският ловец не е мръвкар; той не ходи на лов защото обича да консумира дивеч, а защото обича да е сред природата. За мен ловът е всичко – емоция. Аз преди да тръгна на лов не мога да спя. Никога не съм закъснявал за ловната среща.

Какво е да си отговорен ловец?

Това е грижата за дивеча, борба с бракониерството, борба с вредния дивеч, подхранване на дивеча, хранилки зимно време, организиране на мащабни бригади за подхранване на дивеча, мобилизация на техника. Всичко това аз съм го вършил цял живот без усилия, без напрежение, напротив- изпитвал съм удоволствие. Догодина ще станат 40 години. Това е и една от причините аз да съм толкова години председател (от 1986, с прекъсване за един мандат – бел.на автора). Колегите са видели в мен качества. Един председател на дружество трябва да отстоява позиции на национално, областно и регионално ниво.

Само това ли ви отличава от другите ловци?

Има хора, които стават ловци само за да им разрешат да притежават ловно оръжие. А аз мисля, че съм истински ловец, не пропускам ловен излет- слънце, дъжд, вали, гърми – няма значение. Но аз обичам лошото време, доставя ми удоволствие да се усамотя. След сняг се виждат следите на дивеча, след дъжд се вижда поведението на животните. А като председател съм строг и справедлив към бракониерски и административни нарушения и съм добронамерен към всички, които се отнасят отговорно към тази дейност, които с грижа и любов се отнасят към животните и изпълняват ловно стопанските мероприятия.

Има ли ловци, които са станали ловци заради вас, вие да сте ги запалил?

Има, има. Например зет ми.(смее се). За него ловът не е физическото убиване. Имам две дъщери и няма да наследят моето хоби, но отскоро ловец е единият ми зет. Неговият син, внукът ми Атанас, за пръв път хвана пушка сега на събора и зае трето място в стрелбите за деца. Значи – трябва да е прихванал нещо. Има хора, които съм водил на излети и им е харесвало.

А имате ли награди като ловджия?

По принцип обичам да ходя на местен полезен дивеч- яребица и прелетен дивеч – пъдпъдък. За тях трофеи няма. Но моята ловна страст са хищниците – тъй като хищниците са много хитри животни; трудно се улавят техни следи; те са много предпазливи; отдалече усещат миризмата на човек и куче; и трябва да си голям майстор- ловец, за да имаш ловна слука. Трофеи нямам. Имам отстреляни прасета, но на такъв лов ходя повече заради компанията, заради атмосферата и приятели, а не защото е моята тръпка. Аз обичам да се разходя сред природата, да се разтоваря. Не обичам да стоя на пусия.

До кога ще има лов?

За да има дивеч са нужни три неща – спокойствие, укритие и храна. Докато ние ловците ги осигуряваме, ще има и дивеч.

Теодора Кирякова