След броени дни започва новата учебна година. Една от темите, която вълнува родителите,е с какво ще се хранят децата им в училище. Въпреки че се предлагат безплатни закуски, въпросът остава. Защо?
Първо заради качеството на въпросните закуски. Повечето родители знаят, че децата им не изяждат нито троха. Предлагат се разни тестени изделия, от които ръцете на учениците попиват в мазнина, а по раниците им остават петна ако решат да ги приберат. Нека си представим какво биха вкарали в тялото си ако ги погълнат и да им благодарим, че не го правят. Зелените или пък наранени и изгнили плодове, които отбиват номера на загриженост за здравето на децата, също приключват пътя си някъде по кошовете. Има ли изненадани?
Аз не бих яла мазна миризлива закуска, нито зелена или изгнила ябълка. Директорите биха ли похапнали? Кой контролира избраните фирми какво доставят?
Да се караме на децата, че имат лошо отношение към храната, че не я изяждат, подритват и зарязват в торбите, в които е донесена, за мен е излишно. Никой не би подхвърлял нещо апетитно, приятно ухаещо и вкусно. Децата са първосигнални. Реагират откровено и съответно.
Когато нещо прилича на боклук, се отнасят към него като към боклук.
Ако не се вземат мерки, в крайна сметка стигаме до момента, в който уж правим нещо, а всъщност се случва едно голямо нищо.
Едва ли идеята на безплатните закуски е да попътуват от фирмите до училищата и да приключат в кошовете. Има и по-находчиви деца. Приятелка ми разказа как синът и във втори клас събрал една раница милинки за кучетата на село. Не знам дали кучетата са ги яли.
Засега моето решение, докато видя промяна в качеството на храната, е да слагам на детето си кутия със сандвич и плодове. Чисто, вкусно, здравословно. Щом училището няма да научи децата как трябва да се хранят, остава семейството. В противен случай ситуацията е известна. Безплатните закуски се валят, а децата тичат към павильоните, за да купят отново някакви безкрайно нездравословни и слабохранителни глупости.
Аз призовавам директорите ако не могат да се погрижат за контрола на закуските, да си задържат парите и да ги употребят за друго. На никого не му трябва псевдозагриженост за изхранването на децата. Това е едно директно изливане на пари в контейнерите и изграждане на грешни навици. Постепенно и безотказно децата разбират, че училището им предлага нещо отвратително, което става само за боклука.
Иска ми се да си мисля, че учениците ще растат с вярата, че българското училище им дава качествен продукт във всяко едно отношение. Като се започне от закуските - без лицемерие, без да им говори за здравословното хранене,а да им предлага болкуци. Без двумисъл. Без устите да изричат едно, а примерът да сочи друго. На какво учим децата си?Че могат да говорят едно, а да вършат друго? Или?
Не, благодарим.
Ж.М
