Хасковският самоубиец има изумителен профил, който може би го отличава от останалите по света, стана ясно на пресконференция на Регионалната здравна инспекция по повод световния ден за борба със суицидните /самоубийствени/ прояви. Най-напористите в желанието да сложат край на всичко са жени, и то в цветущата възраст от 19 до 30 години. Общото между тях е, че са несемейни, като в графата влизат и разведените. Мнозинството от тях са без работа, добави още щрихи психологът на РЗИ Красимира Богданова. Тя бе единственият специалист с психопрофил, който посмя да коментира феномена, като предварително се извини, че колегите психиатри не проявили интерес към темата. Затова нямало информация за причините, които подтикват хората към самоубийство. Богданова коментира само числата, а те са красноречиви - от началото на годината до края на август опит за самоубийство са направили 80 души от Хасково и региона, а 53 (2 /3) са жени. 17 от тези 53 са именно в младата възраст между 19 и 30 г. Най-младата самоубийка пък е на 13 години. Във възрастта до 18 години няма нито един мъж, но за сметка на това има цели 8 момичета.
Шокиращата полова пропорция подчертава тенденцията жените да са по-честите жертви на суицидни настроения, но никога не е било както сега, твърдят шокираните специалисти. „Жените са по-прагматични, с по-ясна визия за перспективите в живота си. И когато видят, че тези перспективи липсват, рухват под натиска на обстоятелствата“, смята Богданова. При това се сриват по особено жесток начин. Макар дамите да запазват склонността си да посягат към хапчетата, рязко са нараснали случаите на самоубийства с хладно оръжие, което се счита за един от жестоките методи за край на живота. От 80-те, 15 са посегнали към нож, с който са нанесли различни по степен и опасност рани. Няма случай на най-бруталния начин за слагане край на живота – чрез самозапалване.
5 от тези 80 опита са завършили със смърт. Немалка част от самоубийците правят втори и следващ опит, макар да няма данни колко от тях са регистрирани с психологически проблеми. Под претекст за конфиденциалност не бе съобщено и колко от 80-те са жертва на зависимости - наркотици, алкохол или религия.
Най-общо казано причините за самоубийствените пориви са комплексни - икономически, социални и психологически. Винаги обаче има една „значима за личността ситуация“, която служи като подтик. Затова психиатрите говорят за самоубийството като „внезапен акт на мисълта“, който е изключително трудно да бъде прогнозиран и предотвратен. Годишно 800 хиляди души по света слагат край на живота си, което прави самоубийствата социално значима „болест на нашето съвремие“. Същественият проблем пред справянето с нея е липсата на достатъчно психолози и психиатри, особено в България, както и фактът, че само 2.8 % от парите за здраве за предназначени за борба с подобни състояния.
Р.Ф.
