Археолози откриха останките на огромен каменен монумент, погрeбан под тревист пласт на 3 км от Стоунхендж.
Монументът се състои от 90 огромни побити камъка, подредени в С-образна форма, които ограждат суха долина към реката Ейвън.
Изследователи използвали проникващ в земята радар и открили 30 непокътнати камъка с големина до 4.5 метра. Фрагментите на над 60 заровени камъка и огромните основи, в които са положени разкриват пълния мащаб на находката.
"Започваме да виждаме най-големия каменен монумент, който някога е бил разкриван във Великобритания и вероятно и в Европа, казва Винс Гафни, археолог от Университета в Брадфорд. “Това е археология на стероиди”, добавя той.
Предполага се, че камъните са били поставени преди 4 500 години, за да формират южната част на ритуална арена, разположена в центъра на естествена падина.
“Предполагаме, че това е някакъв вид ритуална арена”, казва Гафни. Неговият екип е съставил карта на терена и на подземните му характеристики около Стоунхендж, с богат набор от инструменти.
На изображенията заровените камъни са в легнало положения, но Гафни вярва, че първоначално са били изправени, и впоследствие съборени, когато мястото е било преустроено от неолитни строители. Полегналите камъни са останали загубени под огромен насип и служили като вид линейна южна граница на иначе отличаващия се с кръгла форма Супрехендж, познат още като Дърингтън Уолс.
С диаметър от 1.6 км Дърингтън Уолс е един от най-големите монументи от типа кромлех. Обграден е от ровове с ширина 40 м и височина 1 м. Кромлехът обгражда по-малки заграждения и дървени кръгове от по-късно селище.
Проектът Stonehenge Hidden Landscape е променил начина, по който археолозите възприемат древния обект, простиращ се на над 6.5 квадратни километра. Главният монумент се намира в сърцето на територия с разположени в нея гробници, ровове и параклиси. Миналата година изследователи откриха останките на 17 нови параклиси и стотици други археологически артефакти разпръснати из мястото.
Два огромни рова бяха открити в дългия 3.3 км монумент, наречен Курсус, северно от Стоунхендж. Рововете се отличават с астрономическото си разположение. В деня на лятното слънцестоене, изравняването на източния ров с изгряващото слънце и изравняването на западния ров със залязващото слънце се пресичат там, където Стоунхендж бил построен 400 години по-късно.
Възходът и падението на новооткрития паметник в Дърингтън Уолс предполага, че сградите са претърпели промяна от полагането на първите камъни около 3 100 преди Христа. Огромна измазана с варовик дървена сграда се предполага, че е служила за извършване на определени погребални церемонии.
Пол Гарууд - археолог и водещ историк, участник в проекта на Университета в Бирмингам, заявява, че новите открития в Дърингтън Уолс променят из основи разбирането за Стоунхендж и света около него. “Всичко около Стоунхендж и древните монументи вътре в него трябва да бъде пренаписано”, казва той.
