Това започнало в края на май. Десетки хиляди антилопи от застрашения вид сайга измрели за 4 дни. Учените с месеци търсели причината за масовото измиране. Но когато я открили, се оказали изправени пред още по-необяснима загадка.
Геоекологът Стивън Зутър пристигнал с колеги в централната част на Казахстан, за да наблюдават отелването на стадо степни антилопи сайга. Ветеринарните лекари в областта докладвали за мъртви животни на земята. Това отначало не разтревожило сериозно екипа от Инициативата за опазване на Алтън Дала, защото и преди се е случвало да има сигнали за такива единични случаи.
Но в рамките на четири дни цялото стадо - 60 хиляди степни антилопи, измряло. Ветеринари и природозащитници се опитали да спрат масовата смърт, но подобна участ сполетяла още стада в цял Казахстан. В началото на юни масовото измиране се прекратило. Повече от половината от стадата на страната - 257 000 по данни от 2014 г., измряли за дни.
Сега учените са открили, че бактерии са причинили смъртта на сайга. Но това са обикновено безвредни микроби и как те са могли окажат такова влияние, все още е загадка, казва Зутър пред Live Science. Скоростта, с която било обхванато цялото стадо и бързото 100% смъртоносно развитие са наистина нещо нечувано.
Съдбоносни дни в степта
Сайгас играят решаваща роля в екосистемата на сухите степни пасища. Има няколко стада в Казахстан, една малко стадо в Русия и стадо в Монголия. Стадата се събират с други стада през студените зими, както и когато мигрират към други части на Казахстан, през есента и пролетта. Често през последните години има рапорти за смъртни случаи сред сайгас, включително за 12 000 от величествените създания миналата година. Но досега ветеринарни лекари не можеха да достигнат до животните дълго след смъртта им. Това затруднява определянето на причината за смъртта. Изследователите предполагат, че изобилната зеленина е причинила храносмилателни проблеми, които са довели до бактериален свръхрастеж в червата на животните.
Този път хората вече били при стадото, за да проследят отелването на степните антилопи. Затова били взети подробни проби от околната среда - скалите и почвата, по която ходели, водата, която пиели и растителността, с която се хранели. Учените взели проби от кърлежи и други насекоми по антилопите.
Изследователите направили аутопсия. Дори наблюдавали поведението на някои от умиращите животни. Женските, които се групирали заедно, за да родят малките си били поразени най-тежко. Те умряли първи, следвани от новородените, които били твърде малки, за да се хранят с растителност. Това предполага, че каквото и да ги е убилио, то се е предало чрез майчиното мляко на животните, казва геоекологът.
Тъканните проби показали, че токсини, отделяни от бактериите Pasteurella и евентуално Clostridia са предизвикали обилно кървене в повечето органи на животните. Но Pasteurella обикновено се открива в органите на преживни животни и обикновено не причинява вреда. Освен ако животните са с отслабена имунна система.
Последвалият генетичният анализ само задълбочил мистерията, тъй като откритите бактерии са градинска вариация. "Няма нищо по-специално в тях. Въпросът е защо се развиват толкова бързо и се разпространяват при всички животни", казва Зутър.
Мистерията продължава
Подобно масово измиране на 400 000 степни антилопи имало през 1988 г. и ветеринарните лекари съобщавали за подобни симптоми. Това било по времето на Съветския съюз и изследователите просто посочили Pasteurellosis - заболяването, причинено от Pasteurella, като причина и не правили повече изследвания.
Единствената възможна причина в околната среда е, че е имало студена, твърда зима, последвана от мокра пролет, с много богата растителност и застояла вода и би могло това да доведе до по-лесно разпространяване на бактериите. Това само по себе си не изглежда толкова необичайно все пак, казва специалистът.
Друга възможност е катастрофалното измиране да е неизбежен отговор на естествените промени в околната среда, казва той. Търсенето на причината за масовото измиране не е приключило.
