Традиционният спортен празник на инвалидите и тази година събра хората от клуба, за да покаже силата на духа им и стана част от Националната кампания на СОНИК СТАРТ в подкрепа на хората с увреждания - „Аз съм тук и мога да ти бъда приятел“.
„Отвъд ограниченията“ - така нарекоха спортната надпревара организаторите от Клуба на инвалида в Първомай и Центъра за обществена подкрепа. Олимпийският принцип властваше и тука – нямаха значение постиженията, важно беше да се участва. Защото за хората с увреждания е важно да се срещат, да комуникират и споделят, защото само така могат да се почувстват равностойни, да укряпят своя дух.
Да си инвалид е тежка съдба, но съществуването на организиран клубен живот може да помогне да се обърне внимание на проблемите им, а те не са малко и не са лесни за преодоляване- трудният достъп до градската среда, невъзможността да се влезе в пощата, в банки, медицински център и други институции, да се премине през подлеза, липсата на асистенти и работа за инвалиди.
На спортния празник дойдоха децата от Центъра за настаняване от семеен тип и възрастни от Дома за хора с увреждания в село Езерово. За осъществяването на събитието помогнаха младежи –доброволци. Липсваха само социалните и служителите в общината, чиято задача е да помогнат за решаването на проблемите на хората с увреждания.
За да показажат съпричастност, в инвалидните столове седнаха и здрави хора. Рени Ангелова – психолог в ЦОП беше една от осмелилите се да проверят как се чувстват хората, които са ограничени в придвижването. „Отначало усещането е странно – сподели тя – мислите са негативни, но после осъзнаваш, че това помага на хората да се движат и ги прави по- равностойни”.
Спортният празник е не само място за комуникация между хора с ограничени контакти, той влияе за повишаване на обществената им ангажираност; подкрепя социалното им включване; разкрива разнообразни възможности за активно присъствие на хората с увреждания в обществения живот.
Председателят на Клуба на инвалидите Златка Кирева връчи награди на състезателите в инвалидни колички.
Теодора Кирякова