Димитър Димитров е роден в Кърджали. Завършва основното си образование в СОУ“Йордан Йовков“, продължава в немската езикова гимназия в Хасково. Следва и завършва специалност „Международни отношения“ в Университета за световно стопанство в София. В началото на деветдесетте години със стипендия на австрийското правителство за млади научни работници заминава за Австрия. Работи по проблеми свързани, както с българския преход,така и с международни отношения. Работил е към Австийската академия на науките, Института за модерни изследвания,както и по проекти за Института за сравнителни икономически анализи. Работил е в икономическия институт на Сдружението на индустриалците в Австрия. В момента работи по проект, който провежда рекапитулация на двадесет и петгодишния преход в България към Виенския институт за мира. Това е част от анализ от голяма група ексрперти на шоковата терапия и нейното прилагане в източноевропейския регион.
-Г-н Димитров,измина четвърт век от падането на тоталитарния режим. Какво се случи и какво не се случи?Оправдаха ли се очакванията?
-Еднозначно,от гледната точка на човек живеещ във Виена, България се счита за един неуспех.Показателите в рамките на Европейския съюз по работна заплата, производителност на труда и себестойността на продукцията са незадоволителни. В България не бе реализирана в чистия й вид шоковата терапия. Затова прилагането на допълнителни мерки предстои.В България се получи едно задръстване на процеса,което фактически доведе до това, че структурни и инстуционални промени не бяха проведени. Стигна се до понижаване на производителността на труда и деформиране на пазарните структури за продължителен период от време. Факт е, че в България може да се говори за явно забавяне на процеса на преход. Известни учени считат, че реално в Източна Европа процесите на демократизация не са приключили. Демокрациите в цял свят проф.Колин Крауч характеризира като постдемокрации. Структури и механизми продължават да съществуват формално в много страни от Източна Европа. Не се постигат тези резултати предвидени за края на седемдесетте години на миналия век.
-В страната много се говори , че за неуспешния преход пръст имат бившите силови структури и номенклатура. Имали нещо такова?
-По принцип във Виена за момента по тези въпроси не се говори. Гелемият проблем като тематика в България от гледна точкса на Виена е проблемът с корупцията. Поне от десетина патенадесет години това се подчертава на официално равнище. Проблемът за България е основен, защото той не касае дребната корупция,като тази на катаджиите например,а по скоро на високите етажи на властта и на социално икономическата структура. Този корупция блокира всички останали процеси в обществото.Приключват важни за всяко модерно общество процеси.
-На България се гледа на остров на мира и стабилността на фона на Западните Балкани. Има ли понятие български етнически модел извън нашите граници?
-По принцип извън страната не се говори за български етнически модел.За щастие етническите проблеми в България не са стояли на дневен ред от гледна точка на международните отношения. Това е един голям плюс за страната ни.Изключително важно е да се направят едни задълбочени анализи , както на експерти така и на представители на медиите, защото трябва да се погледне не само началото на процесите от осемдесетте години на миналия век,но и в исторически план. Българското общество по принцип е толерантно. Ние имаме съществени компоненти , както от религиозна гледна точка,така от гледна точка на исторически сложилия се етнически състав на нашето общество, които не допринасят за изостряне на конфронтацията. В страната може да се каже, че има български етнически модел с положителен знак,без да се преекспонира. Това е положителен факт.
-Много се говори в България за т.нар.неоосманизъм.Доколко тази външнополитическа доктрина на Давутоглу може да представлява опасност за България?
-Проблематиката е доста сложна. Първоначално тезите за Стретигическата дълбочина на турската политика бяха изложени в едно издание с анализи на американската агенция „Страдфорд“ в края на деведесетте години .Там по-скоро се говореше за възстановяване на сферите на влияние на Турция в бившите граници на Османската империя. Изтъкваше се ключовата роля в целия този процес. На него се гледаше като социално- икономическо стабилизиране и културно влияние. Всички тези компоненти са основна съставна част в труда „Стратегическа дълбочина“ на бившия външен министър на Турция Ахмед Давутоглу. Вторият момент:Има доста силна критика на доктрината за стратегическата дълбочина на Давутоглу и в самата Турция. Счита се, че тя се е провалила. Това обаче не означава,че не се провежда последователна политика от страна на турската държава за възстановяване сферите на влияние. Давутоглу сам подчертава пред медиите, че Турция иска да разшири сферите на взаимодествие със съседите залагайки на икономическо и културно влияние.Ако съществува доктрина за стратегическа дълбочина нека имаме предвид, че това е военно понятие.То предполага дългосрочен процес. В момента Турция се намира в кризисна фаза.Дали тя ще може да поддържа динамиката на този процес е трудно да се каже. Опитите на парче да се реализира тази стратегия води до по-голяма дестабилизация , отколкото последователно въздействие в план на културно влияние. Това на запад се нарича „мека сила“.Това в края на краищата е обърната форма на твърдата сила. Реализиране на този подход на парче особено в нашия регион е опасно. Българската страна не може да гледа на този процес като нещо безобидно,само за сведение. Това означава ,че държава ,политици и общество трябва да изработят ясна стратегическа позиция по всички тези реално съществуващи проблеми.
-Кърджали заема знаково място в турската външна политика.Равностойно ли е вниманието което отделят турските политици на Кърджали и ,това което отделят българските им колеги за града?
-Според мен дисбаланса в политиката към региона се дължи на това ,че на национално равнище българските политици доста невежо гледат на проблема „Кърджали“. Причината е проста-проблемите в нашия регион са изключително сложни и за да може човек да се справя с тях.Да ги решава предполага достатъчно житейски опит и наблюдения от гледна точка на тукашната ситуация. Т.е.политици, които само дистанцонно се опитват да въздействант на региона биха въздействали по скоро негагивно при справянето с проблемите. Това от една страна. От друга страна тук възниква един специфичен психологически ехфект.Проблем, създаващ допълнителни затруднения.Става дума за прехвърлянето на проблеми на фактори ,които формално биха могли да се справят с него. До това се стигна когато в продължителе период от време ДПС отговаряше за това взаимодействие с политическите фактори на национално ниво. ДПС от една страна играе регулираша роля по отношение на региона,но отдруга задълбочава кризисните процеси. Това означава ,че оставено само на себе си ДПС няма да може да реши сложните въпроси. Взаимодествието между отделните политически фактори е изключително важно. Трябва да бъде изработена дългосрочна,дълбоко ешалонирана държавна политика. Тя трябва да обхваща целия комплекс от проблеми: икономически, социални, производствени, инфраструктурни. Нужно е стабилизаране на региона с оглед на неговото развитие след откриването на ГКПП Маказа -Нимфея.Кърджали се оказва кръстопът на три държави Българи,Гърция и Турция. Изключително важно място.например в Австрия заемат икономически центрове,които са процъфтявали благодарение на това, че се намират на такива ключови места. Това предполага мъдра политика,освобедона от предрасъдъците на политическа, етническа или религиозна принадлежност на нейните автори.
Въпросите зададе:Георги Кулов
