Красиви къщи от два до четири етажа с просторни балкони и сенници се редят по тясна улица, която плаче за преасфалтиране. Някои порти и огради са от ковано желязо, керемидите по покривите лъщят, тук-там се виждат и соларни панели. Някои от домовете са облицовани в скъп мрамор, повечето са с топлоизолация, боядисани в бяло, жълто и червено. Има и по-скромни, но от петдесетина къщи поне 40 изглеждат луксозни.
По улицата с характерната глъчка тичат ромски деца. Само че не са голи и боси. Напротив - чисти и спретнати са, а на марковите им дрешки и скъпи велосипеди може да завиди всеки техен връстник. Това не е рекламен клип на кампания за малцинствена интеграция. А реалността в махалата на хасковското село Войводово. И местните, и хасковлии
отдавна са свикнали да я наричат ромския „Бевърли Хилс”
А който е бил тук, лесно се убеждава, че заслужава сравнението със звездния квартал. „Гордеем се, че тези къщи сме ги вдигнали с честен труд и много лишения. Тук всички сме гурбетчии. Животът ни отиде по чужбина. Младите са пръснати по цяла Европа – Гърция, Италия, Холандия, Кипър, Малта, Англия. Тук никой не краде, цигани, турци и българи си държим къщите отключени”, казва 48-годишният Юлиян. Той е бил футболист на младини. Завършил е във Войводово 8-ми клас, после селскостопанския техникум в Хасково. Бил в донаборна школа за шофьори и му останал занаят за цял живот. От 18 години живее на гръцкия остров Крит. „Работя легално, с трудов договор и осигуровки от първия ден. Ако успея да изкарам още 7 лета и стигна 25 години стаж, ще мога да взема гръцка пенсия. И ще се върна у дома”, казва някогашната футболна надежда. През това време потушава спора между 7-годишния си син и момиченце от махалата. „Малкият тази година ще е ученик. Остава тук при майка ми. Аз сина си византиец няма да правя. Ще е в българско училище, ще учи на български, а не на гръцки. Аз обичам България, въпреки че немотията и крадливите ни политици ни прогониха по света”, казва с гордост Юлиян. „Войводово няма да бъде никога Гърмен. Ние си изкарваме хляба честно, българите и турците ни уважат. Тук никой на никого лоша дума не казва, камо ли камък да хвърли. А крадливи и долни хора има във всички етноси”, допълва Юлиан. В селото ромите от малки са насърчавани да завършат средно. Защото иначе няма да имат никакъв шанс. Освен да просят и крадат.
Много му е болно, че в България циганин и крадец са синоними. „Ако бях останал в България, никога нямаше да ме пуснат да работя в банка Щяха да решат, че ще крада. А на Крит гръцкият ми работодател на третия месец ме остави да се оправам с касата. Даваме коли под наем, в сейфа има хиляди евро, досега един цент не се е загубил”, допълва Юлиан. Убеден е, че гръцката криза няма да вземе хляба на българските работници там. Защото са по-работливи и вземат по-ниски надници от местните.
„Да, хубави са ни къщите, но стена хляб не подава. Нито грижа дава,
нито можеш да си говориш с нея. Ето на - две къщи имаме една срещу друга. Едната е моя, другата на децата. Имам девет внука, а от години не съм ги виждала. На единия син семейството е Гърция, на другия в Холандия. Само по телефона се чуваме. Какво да правя сама в две големи къщи, чедо?”, пита с мъка Златка Иванова и по бузата й се стича сълза. По-оправните от нея баби и дядовци се научили да работят с компютър и си говорели с деца и внучета по Скайп и Фейсбук. Но тя така и не успяла да свикне с новите технологии.
„Ето, вече сме септември, до дни тук ще останат само старци и деца. Всички други отиват по чужбината, където работят”, допълва я комшийка. До тях се приближава двадесетгодишната Радка. Тя държи в ръцете си бебе на годинка и 7 месеца. „Тук съм, защото са ми малки децата. По-големият ми син е на 3 години. Малко да пораснат, аз също ще ходя да търся работа навън. Най-много искам да отида в Англия”, казва младата жена.
Освен с ромския Бевърли Хилс Войводово е уникално и с религиозната си толератност. Която не е само на думи. Църквата „Света Петка” и джамията в селото са една до друга - делят ги 7-8 метра, а някога са били в общ двор. Във Войводово
живеят около 1500 души, като поне 300 от тях са гурбетчии
В селото има детска градина, основно училище, здравен пункт, в който идват лекар и стоматолог. Намира се само на 7 км от Хасково и всички тук са убедени, че рано или късно ще станат квартал на града.
Тук мюсюлмани и християни рамо до рамо градят храмове. Тази пролет джамията се сдоби с минаре. Православният храм “Света Петка” пък е действащ молитвен дом вече 11 г. Обичайни са петъчната молитва – намаз и неделната православна служба. Тогава от Хасково идват ходжата и попа. Във Войводово християни и мюсюлмани са горе долу по равно. Доказват го тукашните избори. Илями Бефа от ДПС е втори мандат кмет. Първият му е бил между 2003 и 2007-а година. След това четири години кмет на селото е бил Димчо Попов. До 2000-а година нямоло нито църква, нито джамия. Общинският съвет в Хасково дал две порутени съседни постройки на двете вероизповедания. Така първо врати отваря православния храм „Св. Петка”. Така се казвало някогашното малко параклисче в селото. Когато християните градяли храма си, мюсюлманите им помагали. Повечето с доброволен труд, а по заможните оставяли и дарения. После християните им върнали жеста. Те също помагали за строежа на джамията.
„Попът ме покани да пея в църквата и да я благословя, когато я откриваха.
После пък християнски духовник влезе в джамията, освети я и отслужи водосвет, когато я построихме”, разказва ходжата Кадир Тахир Алиосман. „Господ е един, независимо как го наричаме. Важното е да вярваме в Него. Няма нищо по-страшно от безбожниците, те не се спират пред нищо”, казва 81-годишният духовник. 25 години Алиосман е бил ходжа в джамията до общината в Хасково. Сега му е поверен храма във Войводово. „Младите не се интересуват много. На службите идват предимно възрастни хора”, допълва с тъга ходжата. И допълва, че езаните - призивите към молитва, които трябва да звучат по високоговорители не се пускат. За да не се смущава спокойствието на хората в уникалното село Войводово.
Божидар СЪБЕВ
