Валентина Василева-Филаделфевс е пианистка. Завършила е ДМА “Проф. Панчо Владигеров” в София. Изнасяла е концерти в Испания, Италия, Германия, Гърция. Словакия и Румъния. Преподава в школа по изкуства в Сливен. Тя е и национален координатор на Единна народна партия.

- Г-жо Василева, вече и сферата на културата се раздира от скандали. Коя е причината според Вас?

- Причината е една - криза на духовността. Ние стигнахме до абсурдна ситуация – министърът на културата воюва с културата! Това е страшно, ако се замислите. С кого воюва той? С тези, които са душата на нацията? С тези, които въпреки мизерията се опитват да съхранят онова зрънце в душите на хората, от което трябва да избуи едно високо развито общество? С тези, които са лицето на България пред света?

Защото докато правителството е критикувано постоянно от ЕК и от всякакви международни организации за високото ниво на корупция, престъпност и бедност в страната ни, в същото време българските музиканти пълнят хилядни зали по цял свят и получават аплодисменти и кураж да работят!

Кой е по-ценен тогава, да попитам?

- Какво имате предвид, като казвате, че министърът на културата воюва с културата?

- Първо, той се държи унизително с артистите. Помните ли скандала с хориста Георги Петров от „Йоан Кукузел”, който се възмути, че хорът ще представя България в “Нотр Дам”, без да получи една стотинка хонорар, а само срещу командировъчни? Тогава беше изгонен от хора. Коментарът на Рашидов: „Ще му дадем 100 лева, да се успокои, без да пее, ако може”. Понеже трябва да работим за престиж. Извинявайте, но престижът започва с висок жизнен стандарт, а не с мазане на филии и отваряне на консерви на паркинга преди концерта. Заплатите на музикантите в България са по-малки от тези на чистачите в съдебна палата! Такава ли е оценката на това, което правим за държавата? Да припомня, че в същия този период Рашидов спаси милионите си в КТБ с цесии, включително и от фирма на Богомил Манчев.

Второ – той превърна театрите в печатници на билети. Методиката на финансиране е безобразна. Губят се средства по пътя между министерството на финансите и културните институции. Кой ще направи одит на Министерството на културата? Колегите по театрите не си получават заплатите с месеци. При това заплати, които са изработени от продажба на билети и турнета. Има все повече зрители в концертните зали, театрите пътуват непрестанно, приходите се вдигат, а пари от министерството няма. Между другото най-люта е битката му с Държавен музикален театър – София, който беше най-активен по време на протестите срещу Рашидов заради скандалното му изказване за хориста от „Йоан Кукузел”. Сега Рашидов отвръща на удара.

Трето – предстои да се изхарчат минимум 53 милиона евро за построяване на бутафорни крепости, църкви и др. Това не е решение за развиване на туризма. Туристи се превличат с автентичност и качество, а не с бутафории. Това ще са пари на вятъра, а в същото време музикантите са на улицата. Купуваме закачалка, а шлифер нямаме. Да не говорим за средствата, които ще са необходими за поддържането на тези бутафории.

Аз се връщам от дълго турне в Германия. Повечето от трийсетте ни сцени бяха вдигнати в останки на крепости и манастири. Нямаше нито една бутафорна. Радвахме се на хилядна публика. Всичко е поддържано и консервирано такова, каквото е. Тогава е ценно. В България има десетки места, на които могат да се издигнат сцени и да вървят спектакли на открито. Сезонът е дълъг. Имаме открити театри, на които трябва да се изградят покривни конструкции, за да може да се планират големи спектакли и концерти, да пазят публиката при лошо време. Пловдив има уникален за света амфитеатър. Стигнахме дотам - на сцената му да се вихрят тържества и да се огласят от чалга. Сега международни организации ще извадят част от историческите ни обекти от световната съкровищница, заради бутафорното и некадърното възстановяване, което всъщност е унищожаване на тези обекти като история и ценност.

Четвърто – тоталното неразбиране, че без културно развита нация няма как да постигнем и икономически напредък. Ако душата и културата ни е примитивна, няма да изградим интелигентна икономика, а ще си останем за вечни времена на ниво далавера и корупция, както сме сега.

И пето – липса на контрол в управлението на културните институции и погазването на закона за конфликт на интереси в юридически и морален план. Това е дълга тема, но образуването на кръгове по интереси и влияние, размяната на услуги, които целят контрол над това кои артисти да бъдат лансирани, кои режисьори да поставят, кои диригенти да дирижират, както и цели институции да бъдат ползвани за професионалното изграждане на даден човек, е престъпление спрямо културата, зрителя и парите на данъкоплатеца.

- След всички впечатления от престоя си в Германия, ако трябва да съпоставите тях и нас, какъв е пътят, който ще ни отведе до високоразвитите държави?

- Пътят е един – образование и култура. Няма друг път! Културата, любовта към изкуството, естетиката, те не са даденост или ген. Ние не се раждаме с тях. Те се възпитават от пелени. Това трябва да е основен приоритет на държавата.

Държава, която не строи театри, строи затвори!

Бездуховността и примитивизмът раждат престъпност. Затова трябва грижа за хората на изкуството, които да са непрестанен извор на духовност и естетическо възпитание. Те трябва да живеят достойно, за да бъдат пример за подражание и професията на артиста да бъде символ на престиж. В момента такъв символ е мутрата, а артистът е олицетворение на мизерия и нещастие. Това ще ни унищожи.

Трябва да се въстанови връзката между образованието и културата. Те трябва да вървят ръка за ръка. Децата от пелени трябва да се къпят в изкуство. Германците отиват на опера с бебешката количка.

Читалищата и галериите трябва да се превърнат в средища, а как да стане това, като в най-активната част от сезона са без отопление. Това ги прави едни гробищни паркове за мъртво изкуство и ги лишава от живот. Трябва да се възстановят съставите на оркестрите, а не да се осакатяват. И още много, много неща, които обаче не са изпълними от сегашното управление на страната.

Когато министър председателят е чел само една книга, гордее се, че не знае езици, бърза да открие концерт, за да ходи на мач, когато финалът на всички спектакли и концерти е подреждането по сцената на кошници с цветя и четене на поздравителни писма от името на министъра, кмета и т.н. , а тях ги няма не защото са на делова среща, а защото са на банкет, то формулата - високо развито общество = образование + култура, няма как да излезе.

Интервю на Христина Котларска