Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по шест жалби, по които България е осъдена. Обезщетенията, които трябва да се изплатят са в размер на над 64 200 евро.
Първото дело е за нарушено право на собственост. Жалбата е подадена от съпругата и от сина на починалия през 2003 г. Константин Димитров. Делото е свързано с отнемането в полза на държавата на тяхно имущество по реда на отменения вече Закон за собствеността на гражданите (ЗСГ).
Процедурата е започнала през 2001 г. и проверката на доходите им се отнася за периода 1991-2001 г. През 2002 г. процедурата е прекратена, след което е започната отново за същия период. В резултат, от жалбоподателите в полза на държавата са отнети два апартамента, офис и земя. Освен това жалбоподателите са били задължени да платят на държавата стойността на вила и автомобил, които са прехвърлени на трети лица по време на производството.
Според ЕСПЧ правото на собственост предполага законодателството да е достатъчно прецизно, предвидимо и да съдържа мерки за правна защита срещу произвол, а в този случай липсва такава предвидимост. Освен това, върху ответниците по делото е прехвърлена тежестта да доказват в производството законността на доходите си, без ЗСГ да дава яснота какво е „законен” приход.
В решението на Съда се подчертава още, че в конкретния случай е трябвало да се доказват приходи и разходи в период на икономически промени и висока инфлация, което е направило изключително трудна реалната оценка на придобитите средства и направените разходи.
Европейският съд по правата на човека присъжда на жалбоподателите обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 евро, както и 12 150 евро за разходи и разноски по делото. Решението относно обезщетението за имуществени вреди е отложено, като Съдът приканва правителството и жалбоподателите в рамките на четири месеца да представят своите становища и да го уведомят за евентуално постигане на споразумение.
Нарушение на забраната на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне поради недостатъците при проведено разследване за противозаконно лишаване от свобода и изнасилване е постановено единодушно по делото „С. З. срещу България”. ЕСПЧ отбелязва, че наказателното производство по случая от 1999 г. е продължило 14 години – период, който е прекомерен с оглед задължението на властите да действат с особено усърдие и бързина в подобни случаи.
Поради забавяне на досъдебната фаза от страна на властите е изтекла и давността за наказателно преследване на част от деянията. Съдът намира за обезпокояващ и факта, че въпреки характера на разследваните престъпления и твърденията на жалбоподателката, че нападателите ѝ са членове на организирана престъпна група за трафик на жени, тази възможност не е разследвана. На С. З. е присъдено обезщетение в размер на 15 хил. евро, както и 2500 евро за разходи и разноски.
Жалбата на Халил Хасан – осъден на доживотен затвор без право на замяна, е за нечовешко и унизително отношение предвид условията, при които изтърпява наказанието – изолация в постоянно заключени килии и систематично наблюдаване на кореспонденцията с неговия адвокат. Двата му иска за обезщетение заради лошите битови условия и специалния режим са отхвърлени с окончателни решения на ВКС. Отказано е и разследване на сигнала му до прокуратурата, че като мюсюлманин е подлаган редовно на расистки обиди от затворническите власти.
ЕСПЧ посочва, че нееднократно се е произнасял за нарушенията на Конвенцията за правата на човека по дела от подобен характер и има установена трайна практика. В конкретния случай на жалбоподателя е присъдено обезщетение от 4000 евро за неимуществени вреди и 1102 евро за разходи и разноски.
По жалбата „Станков срещу България” е установено нарушение на правата на свобода и сигурност и на справедлив процес. Делото е свързано с поставянето под запрещение на жалбоподателя и настаняването му от неговата майка, като негов законен представител, в социален дом за хора с психически разстройства. ЕСПЧ намира нарушение в невъзможността на частично запретения директно да поиска от съда възстановяване на дееспособността си и препоръчва на правителството да обмисли необходимите общи мерки, за да се осигури ефективен достъп до съд. Присъденото обезщетение е 15 500 евро за неимуществени вреди и 6000 евро за разходи и разноски.
Реституционно производство и забавяния в процедурата по обезщетяване на жалбоподателите, което ги е поставило в ситуация на продължителна несигурност, са нарушенията, установени по жалбата на Попов и Чонин срещу България. Обезщетението, което им е присъдено, е съответно 1500 евро и 2500 евро за неимуществени вреди, както и общо 1000 евро за разходи и разноски. ЕСПЧ е отхвърлил останалата част от претенциите на жалбоподателите за справедливо обезщетение.
Жалбоподателката по последното дело – „Гусева срещу България”, е член и представител на асоциация за защита на животните. Жалбата й е свързана с изпълнението от страна на кмета на Видин на окончателни съдебни решения за предоставяне на информация за отношението спрямо бездомните животни в града. Съдът с пет на два гласа приема, че е налице нарушение на правото да се получава и разпространява информация, което попада в обхвата на правото на свобода на изразяването на мнение. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е 5000 евро, а за разходи и разноски по делото – 1520 евро.
