Морбили. Заушка. Коклюш. Повечето родители на малки деца никога през живота си не са ставали свидетели на подобни заболявания, какво остава да са се заразявали. Сега обаче те отново започват да се появяват в САЩ. Само тази година от морбили са се заразили 170 души, един е починал от причинена от заболяването пневмония. Заушка е поразила 1 151 души миналата година, почти двойно повече в сравнение с 2013, в това число студенти и играчи от Националната хокейна лига.
За щастие, според експертите, повечето деца са защитени. Правителствени данни сочат, че по-малко от 1% от малките деца не са получили никакви ваксини. През 2013 повече от 90% от бебетата са били ваксинирани срещу морбили, заушка, рубеола, хепатит В, полиомиелит и варицела. Напоследък все повече семейства обаче стреснати от заглавията в медиите, провокирани от малко на брой, но затова пък гласовити родители, които твърдо се противопоставят на ваксините, започват да се съмняват и да повдигат въпроси. Те се питат дали всички ваксини са необходими и най-вече дали са безопасни.
На някои от най-често срещаните въпроси отговаря Пол Офит, професор по инфекциозни заболявания и директор на Образователния център за ваксини към Детската болница във Филаделфия.
Безопасни ли са ваксините ?
Нито едно лекарство не е 100% безопасно. Родителите трябва да са запознати с възможните странични ефекти, които включват сравнително често срещаната треска (най-често при ваксината срещу морбили, заушка и рубеола, при 1 на 10 случая) и много по-рядко проявяващата се алергична реакция, наречена анафилаксия (1 на 1 000 000 случая). Определени деца, при определени обстоятелства не трябва да получават ваксина. Често ваксинацията се отлага за по-късен етап. Но проучване от 2011 доказа, че ваксините са безопасни и повечето странични ефекти са изключително редки и слаби.
В същото време ползите от ваксините са значителни. Пресметнато е, че при бебетата родени между 1994 и 2013 ваксините са предотвратили 332 милиона случая на заболявания, 21 милиона случая на хоспитализации и 732 000 случая на преждевременна смърт.
Има ли връзка между ваксините от една страна и заболявания като аутизъм, астма и алергии ?
Британското изследване от преди 17 години, което гради хипотезатата за връзка между аутизма и ваксината срещу морбили, заушка и рубеола беше подложено на съмнение и впоследстие оттеглено. Миналият април списанието на Американската медицинска асоциация публикува резултати от проучване, което анализира здравната история на почти 96 000 деца. Това изследване не открива връзка между ваксините и повишен риск от заболявания от аутистичния спектър. Дори деца, на които по-големите братя или сестри са с аутизъм, следователно с по-висок риск от развитие на заболяването – не са показали признаци на състоянието след прилагане на ваксината.
Изследването не е открило и връзка между гореспомената ваксина или ваксината срещу дифтерия, тетанус и коклюш и диабет тип 1. Нито пък, че грипната ваксина изостря астмата или причинява парализа на Бел или слабост на лицевия нерв.
Какви са възможните странични реакции ?
Най-често срещаните са болка на мястото на инжектиране и треска – и двете означават, че имунната система реагира правилно на ваксината. Понякога се появяват зачервяване и подуване, които засягат целия крайник за 2-3 дни. Това причинява дискомфорт, но не е опасно.
Американския институт по медицина е открил 14 преки връзки между ваксините и нежелани прояви, в това число припадъци, причинени от треската и изключително редкия енцефалит, който може да се развие при хора с увредена имунна система след ваксина срещу морбили, заушка и рубеола. 6 ваксини също много рядко могат да причинят анафилаксия. Ваксината срещу варицела се свърза с обрив и може да доведе до вторични инфекции при хора със слаба имунна система. А самите инжекции могат да причинят припадъци, временна болка и загуба на подвижност в рамото.
Консултирайте се с педиатъра си особено, ако детето ви има проблеми с имунната система или сериозни алергии. Попитайте също кога може да очаквате страничните ефекти, понякога треската се проявява от седмица до 12 дни по-късно.
Кои деца не трябва да бъдат ваксинирани ?
Деца, при които са се проявили тежки алергични реакции след първата ваксина или такива алергични към някоя от съставките. Също деца, чиято имунна система е подтисната от сериозни заболявания или които са подложени на химиотерапия. Препоръчително е да обсъдите с педиатъра всички за и против ваксините при определени обстоятелства – например, ако детето e станало отпуснато и е спряло да реагира или е развило треска с 40 и над 40 градуса температура в рамките на 48 часа след първата доза от ваксината срещу дифтерия, тетанус и коклюш.
А ако детето е с вирус ? Средно до тежко заболяване е достатъчно основание да говорите с педиатъра дали да приложите ваксината както е планирано или да изчакате. Но при леко неразположение, дори с треска няма причина да отлагате. Прилагането на ваксината не се отлага и при бебета с тегло под нормата. Прави се изключение само за ваксината срещу Хепатит В и то само при някои обстоятелства. Ако детето ви е станало раздразнително и нервно след първата доза – това е нормално – няма причина да отказвате втората.
Как се откриват наистина редките проблеми ?
Тъй като ваксините са препоръчителни за почти всички, правителството сериозно се е заело с контрола. Въведена е система, която позволява на лекари и пациенти да докладват какъвто и да е страничен ефект, който може да е свързан с ваксините. Тази информация не доказва нищо, всъщност е доста ненадеждна, но все пак води да стартирането на разследване. През 1999 например от пазара беше изтеглена ваксина одобрена да лекува ротавирус след като до системата бе попаден сигнал за запушване на червата. Центърът за контрол върху заболяванията откри, че ваксината увеличава риска от проблеми при едно или две бебета на 10 000 хиляди.
Съществуват и други системи за наблюдение и контрол в партньорство с Центъра за контрол върху заболяванията и редица академични медицински центрове.
Кога трябва да се прилагат ваксините ?
До 3-годишна възраст децата трябва да са имунизирани срещу 14 различни заболявания в 26 отделни ваксинации, като е допустимо да се правят по 5 максимум на едно посещение. Всяка година група от здравни експерти препърчва кои ваксини трябва да получат децата и на каква възраст. Схемата се базира на това, кога би била най-добрата реакция на имунната система.
Въпреки, че сега се прилагат много повече ваксини, по-добрите технологии означават, че сега децата получават много по-малко бактериални и висурологични компоненти в сравнение с 70-те и 80-те години. Няма доказателства, че имунната система на децата отслабва след прилагането на множество ваксини. Бебетата и децата непрекъснато биват изложени на различни антигени. 15 или 16-те антигена, които получават при едно посещение при лекаря с прилагане на няколко ваксини едновременно са нищо в сравнение.
Въпреки всичко родителите често настояват прилагането на ваксините да бъде отложено или разредено, но е важно да се знае, че прибягването до алтернативен график на ваксиниране не е тествано за безопасност и ефективност.
Прекарах варицела, защо децата ми да не могат да пропуснат тази ваксина ?
Да, много от днешните родители са проболедували варицела и днес са им останали 1-2 белега. Но дори навремето това заболяване да е било често срещано, то може да убива. Средно по 29 деца на възраст между 1 и 9 години умират всяка година от варицела, повечето от инфектиране на мехурите. В периода от 2002 до 2007 след създаването на ваксината загинаха 6 деца. Заболяването протича много по-тежко при възрастните, затова пропускането на ваксината може да ви постави в риск на по-късен етап.
Детето ми не е застрашено от хепатит В. Не може ли тази ваксина да почака ?
Хепатит В е неличимо, животозастрашяващо заболяване. Малките деца са особено застрашени. Ако развият заболяването, 90% е шансът то да се превърне в хронично, в сравнение с 5 до 10% при възрастните. Децата се ваксинират при раждането, защото ако майката е носител на вируса, може да го предаде на детето. Бременните жени трябва да се подлагат на изследвания за вируса, но това не винаги се случва. В редки случаи децата се заразяват с хепатит В от кръв и други телесни течности. Целта е имунизацията да се проведе възможно най-рано.