“Докато има ракия, България e непобедима!” Тази крилата фраза на шефа на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров обиколи ефира и социалните мрежи.
Изреченото обаче от него не е просто крилата фраза, а следствие на сериозни проучвания на археолозите, които работят това лято на крепостта Лютица под ръководството на археолога Филип Петрунов, син на известната археоложка и първи изследовател на калето доц. д-р Бони Петрунова..
Изследователите вече от месец са на терена. Работят в сектор, който е доказал, че е благодатен за търсенията им още през 2011 година, когато излизат солидни количества цели съдове, както и масивен златен пръстен. През следващите 2012 г и 2013 година районът щедро разкрива още тайни. Общо открити за периода са над 300 предмета, някои от тях от бронз, мед и сребро. Безспорно обаче като най-ценна от това време Филип Петрунов посочва 13,5- грамов златен пръстен с врязан монограм.
В последствие точно копие на пръстена стана и почетен знак на община Ивайловград, който се връчва за принос в опазването на културно-историческото наследство.
Крепостта Лютица се намира в Източните Родопи, на 6 км югозападно от Ивайловград. Великолепно съхранена, тя доминира над околния терен и при ясно време оттам се открива гледка към Димотика и Одрин.
В заградената от крепостните стени площ от 26 дка се е помещавал цял град, който при нужда е можел да скрие от нашественици населението на околните селища. Стените с дължина над 600 метра са в много добро състояние, като на места височината им е запазена до 10 м. Входът на крепостта е само един, фланкиран от две правоъгълни кули. Материалът, от който е изградена крепостта, е мрамор. Ето защо този великолепен паметник става известен още като Мраморния град.
Крепостта е сред най-запазените твърдини от времето на Второто българско царство. Сведения от исторически източници дават основание да се смята, че в същата крепост се е оттеглил цар Калоян след настъплението си към Димотика.
Крепостта е разрушавана многократно‚ а в сегашния си вид е построена през XII–XIII век. Лютица е била център на епископия IX -XVII в. и архиепископия до XVIII век. Този сезон на проучвания на Лютица даде на археолозите, този път вече водени от Филип Петрунов, ново интересно откритие, което даде повод за коментара на проф. Димитров - фрагмент от дестилатор. Частта е намерена в пласт от XIII век, докато археолозите проучвали късносредновековна църква. Според археолога Петрунов обаче вероятно в Лютица са ползвали дестилаторната технология още през IX век. Той смята, че тя донесена по тези земи от Близкия изток.
Според него фрагменът е от чучура, през който течността се е стичала в друг съд. Предполага се, че откритият детайл е част от съд, който е побирал около 5 л. Самият казан се е връзвалар с въжета над огъня, докато течността в нея заври и през чучура потече дестилатът.
Доскоро в науката се смяташе, че ракията е измислена едва през ХVІ век. Археологът проф.Константин Тотев обаче откри преди пет години във Велико Търново фрагмент от чаша от ХІV век, в който неизвестен българин се е похвалил, че е пил ракия на църковен празник. Проф. Николай Овчаров пък публикува оправданието на турския пълководец Лала Шахин пред султана, че през 1382 г. не успял да превземе с щурм София. Лала Шахин се жалва, че София била отбранявана от яки, здрави българи „с мустаци", които, отгоре на всичко, преди бой пиели ракия и така ставали непобедими. Тези документи помогнаха на министър Мирослав Найденов да регистрира ракията в Брюксел като български продукт.
Фрагментът от керамичния дестилационен съд от Лютица обаче може да свидетелства, че в твърдината са разбирали как се прави твърд алкохол много по-рано от известното досега.
Всички артефакти, открити до момента, свидетелстват, че Лютица е била зона със силна производствена и търговска дейност, коментира още Петрунов.
М. Манолова
