Ниските доходи и изпреварващият ръст на цените е причина българите да са с най-слаба покупателна способност в ЕС.
Цените в България вече гонят средните нива в Евросъюза, но доходите сериозно изостават. Това е причината страната ни да е с най-ниската покупателна способност в ЕС, показва изследване на КНСБ за издръжката на живота. Цените на хранителните и нехранителните стоки у нас вече надхвърлят 70% от средното равнище в ЕС.
Преди 5 г. този процент е бил 65.6%. Сближаването на ценовите нива е най-голямо при млякото, сиренето и яйцата - 94%, олиото и мазните - 91%.Почти колкото в повечето европейски страни струват у нас аудио, видео и фотографска потребителска техника (91.4%), домакинските уреди (81.5%) и облеклото (79%). Цената на безалкохолните напитки пък е около 70.8% от средноевропейското равнище. В същото време минималната заплата е поне два пъти по-ниска от повечето страни в ЕС. В Словакия например минималното месечно възнаграждение е 380 евро, а в Литва - 360 евро. От 1 юли т.г. у нас минималната заплата бе увеличена с 20 лв. до 380 лв., пише "Стандарт".
Страната ни обаче остава на опашката по този показател, след като и Румъния вдигна минималната си заплата от 1 юли от 190 на 200 евро.
Ниските доходи и изпреварващият ръст на цените е причина българите да са с най-слаба покупателна способност в ЕС. Така например с размера на минималната заплата в Румъния се купува 1.4 пъти повече ябълки и домати отколкото у нас. В Полша се купуват 3.5 пъти повече мляко, над 2 пъти повече картофи и над 3 пъти повече ябълки. В Белгия и Холандия - над 5 пъти повече яйца.
С размера на минимална заплата може да се купи 9 пъти повече ориз в Люксембург, с 6 пъти повече в Холандия и 4.7 пъти повече в Испания. КНСБ настоява до края на 2018 г. минималната заплата да достигне 50% от средната за страната. В момента това съотношение е 42%. Издръжката на живот за юни е 561 лв. на човек, обяви синдикатът. Най-бедните у нас трябва да разполагат с поне 290 лв. на месец, за да посрещнат най-належащите си нужди.