Заниманията с музика не са само удоволствие, а и начин да подобрим когнитивните (познавателните) си способности.

Първите проучвания са публикувани още в началото на 20-ти век, а в последствие след извършването на експерименти, се установява, че наистина има връзка между IQ-то и музикалната ни способност. Оказва се, че свиренето на инструмент може да подобри нашето IQ-то.

Но в последно време, изследванията са променили своя фокус. Вече не се разучава ефектът от музикалното образование общо върху интелекта ни, а благотворното му влияние върху отделни области на мозъка.

След направени проучвания е установено, че подобрения има в четири области: паметта, пространствена ориентация, език - вербална (словесна) памет, грамотност и вербална интелигентност.

Освен това, музикантите са по-способни да разговарят в много шумни обстановки, в които за повечето от нас, немузикални хора, ще  бъде непосилно. Това се дължи на склонността на музикантите по-лесно да различават смесени звуци. Тази способност им е присъща в две обстановки - ниските тонове за тях са уловими и в музиката, и в ежедневните разговори.

Скорошни технологични подобрения дадоха възможност на учените да проучат по-задълбочено горепосочените наблюдения, за да открият неврофизиологичната истината зад тях.

Реакциите на мозъка

Тествани са мозъчните реакции на две групи подрастващи в чикагска гимназия, целият доклад е публикуван наскоро за първи път в "Proceedings of the National Academy of Sciences".

Съставеното на база неврофизиологични методики проучване е измервало реакциите, свързани в кортекса, отговорен за речта, на двете групи. Двете групи са преминали различен вид обучение, в рамките на 3 години. След изтичането на този период са им били направени няколко говорни теста. По време на 3-годишното обучение, първата група е посещавала програма за трениране на млади офицери (Junior Reserve Officer Training Corps programme"), а втората - уроци по музикален инструмент.

Благодарение на това изследване, Адам Търни (Adam Tierney), главен ръководител на експеримента и неговите колеги успяват да оценят по какъв начин музикалното образование подобрява мозъчната способност за разбиране на речта.

Промяната в езиковите умение е измервана чрез три различни теста. Първата задача е за фонетична осведоменост, която е изисквала децата да измислят нова дума като премахват звук от старата. Втората задача е била за фонетичната памет и учениците е трябвало да повтарят чут списък с цифри или думи с чужд произход. Последната задача е изисквала проверката на бързината на четене, като изпитваните е трябвало да четат на глас списък, състоящ се от цифри или букви, колкото се може по-бързо и по-отчетливо.

На финала, резултатите са показали, че и двете групи имат подобрение на вторите тестове (след 3 годишното им обучение), но музикалната група се е справила по-добре при теста за фонетична осведоменост.

Освен подобрение в тази област, екипът е изследвал бързо развиващите се мозъци на тийнейджърите и установил, че музикантите имат по-добра способност да обработват звуците и по-бързо достигат последния етап на развитие на кортекса в сравнение с офицерите.

Тези открития доказват, че свиренето на музикален инструмент ускорява мозъчното развитие и подобрява нивото на грамотност.

Последно проучване дори установи, че на музикантите им е много по-лесно да изучат втори език и то заради по-развитата от обикновено способност на мозъка им да анализира звуците.

Въпреки популярното предположение, че активността на дясната половина на мозъка е различна и дори противоположна на тази на лявата половина, изследователите са открили корелации между мозъчните области, стимулирани от музика и тези, стимулирани от математиката. Тези констатации би трябвало да имат отражение върху въпроса дали и защо да се финансира обучението по музика в училищата, коментира сайтът engine30.org.

	Фронтална област на Бродман: От ЕЕГ на музиканти, които слушат собственото си изпълнение, учените открили, че мозъкът реагира с  емпатия.
	Среден префронтален кортекс, мозъчен ствол: Музикалното обучение помага на хората да разбират реч в шумна обстановка.
	Освобождаване на допамин: Музиката се третира като приятна награда от мозъка, което води до освобождаване на допамин.
	Звуков мозъчен ствол: Децата с дислексия, които са слушали музика в училище показават подобрени  фонетични способности и умения за четене.
	Допълнителна моторна област, среден премоторен кортекс (PMC), малък мозък: Слушането на музикални ритми стимулира моторните области на мозъка. Наблюдение на PMC показва, че съществува връзка между звук и движение.
	Paralimbic cortex: Слушането на различна степен на дисонанс, свързан с приятна и  неприятна музика активира нервните механизми, свързани с приятни и неприятни емоции.
	Мозъчната кора: Музикалното  обучение може "прекрои" слуховия кортекс; опитът от обучението по музика може да повлияе на развитието на мозъка.
	Среден главен мозък (себеизразяване) активността му се повишава, страничен префронтален кортекс (самонаблюдение) активността върви надолу, когато се свири импровизация и запаметява музика.