Последните събития около кризата в Гърция са водеща тема за вестниците в сряда.

„Само 8 часа преди да стане първата развита държава, която не успява да си плати вноска по заем към МВФ, Гърция изненадващо излезе с предложение към международните кредитори да я спасят за трети път от фалит след 2010 г.
За разлика от първата и втората кредитна програма, която трябваше да изтече вчера, този път гърците не искат да имат нищо общо с МВФ, а само със „спасителите" си от ЕС чрез Европейския механизъм за стабилност. СИРИЗА предложи втората програма да бъде удължена „за известен период от време", за да не влезе Гърция в технически фалит.
А третата - да продължи 2 години и да включва преструктуриране на дълга. До късно снощи обаче не бяха обявени никакви параметри - нито общият размер на предстоящите траншове, нито какви икономически и финансови реформи предлагат в замяна ултралевите гръцки управници.
„Ще се борим до край да постигнем разумно споразумение в рамките на еврозоната, от самото начало заявихме, че решението за провеждане на референдум по исканите от кредиторите мерки не е край на преговорите", обяви кабинетът на Алексис Ципрас..." - в. „Труд".

„Гърция помоли МВФ да отложи крайния срок за плащане на вноската от 1.6 млрд. евро, съобщи вицепремиерът Янис Драгасакис по гръцката тв. Президентът на МВФ Кристин Лагард нееднократно заяви, че това е невъзможно. Срокът изтича в 0.00 ч. Централно европейско време.
Няколко часа по-рано финансовите министри на страните от еврозоната не приеха искането на Гърция за удължаване на спасителната програма, която също изтича в полунощ ЦЕС.Това заяви финансовият министър на Финландия Александър Стуб, цитиран от информационните агенциите. "Продължаването на програмата за помощ на Гърция е невъзможно", каза той след края на извънредния конферентен разговор между финансистите номер 1 на страните от еврозоната. Те се събраха спешно, след като гръцкият премиер Алексис Ципрас изпрати писмо до председателя на Еврогрупата Йерун Десблум. В него Ципрас поиска днес нова двугодишна програма от ЕС за спасяване на страната. Той настоя да бъде отпусната помощ от Европейския механизъм за стабилност, която да покрие всички финансови нужди на страната в следващите две години, заедно с план за преструктуриране на дълга..." - в. „Сега".

„По-зле сме от тях, но не харчим безразборно и правим реформи, казват в България
Месеци наред, докато водеше напрегнати пазарлъци с кредиторите си, лявото гръцко правителство се представяше като жертва на елитарен финансов и политически ред, съществуващ благодарение на богатите в Европа, и по-специално на германците. Но сред най-твърдите противници на проявата на благосклонно отношение към гръцкия премиер Алексис Ципрас и партията СИРИЗА бяха най-бедните страни в Европа - като България, най-бедната членка на Европейския съюз, и балтийските държави, жертва на десетилетията на самоналожена немотия по времето на Съветския съюз. "Ние сме много по-бедни от гърците, но направихме реформи.
Когато имате проблем, трябва да се заемете с него, а не да го прехвърляте в Брюксел или на някого другиго", заяви в интервю българският президент Росен Плевнелиев, иронизирайки оплакванията на СИРИЗА, че Европа е изоставила Гърция.
Действията на правителството в Атина получават одобрение на Стария континент от предимно малки леви организации за това, че се е противопоставило на определяната от тях като "тирания на алчните пазари и технократските елити"...
Но пропастта между образа, който СИРИЗА си е изградила като защитник на експлоатираните, и реалността, че най-малко заможните страни в Европа не симпатизират особено, дори никак, на Гърция, извади наяве един фундаментален дефект в обречената преговорна стратегия, довела страната до ръба на пропастта. Гневът в Брюксел и Берлин се засили и от нееднократните обвинения на Ципрас, че кредиторите шантажират Атина и че са се опитали да отхвърлят демократичния избор на гърците, избрали СИРИЗА.
Но погледнато от България и другите по-бедни страни в Европа, страданията на Гърция след 5 г. на болезнени строги икономии предизвикват само неблагоприятни сравнения. Когато финансовият министър Янис Варуфакис веднъж се оплака, че пенсиите не могат да бъдат намалявани повече, колегата му от Литва му напомни, че литовските пенсионери оцеляват с много по-малко. А въпреки орязването на пенсиите, гръцките остават по-високи от тези в България, Литва, Латвия, Хърватия. Поради този факт СИРИЗА трудно може да спечели подкрепа за тезата си, че Гърция преживява уникално болезнена "хуманитарна катастрофа", както и че другите страни от ЕС трябва да вложат свои средства, за да спасят Атина от банкрут.
Затова Гърция е изолирана не само от богатите страни в Северна Европа като Германия, където в общественото мнение има тенденция да се гледа на гърците като на мързеливи неблагодарници, но и от бедните, които също се чувстват онеправдани и които СИРИЗА се е надявала да спечели на своя страна..." -  „Стандарт".

"Управляващите в Атина няма да се стреснат от перспективата за провал на ЕС. За тях ЕС е въплъщение на "класовия враг", което свежда до нула и остатъците от пролетарския им морал в играта на покер, която водят с Брюксел." - от коментар на политолога Огнян Минчев във фейсбук.
По повод позицията на германския канцлер Ангела Меркел, която каза, че гръцките управляващи не проявиха воля за компромис с ЕС, Огнян Минчев казва:
"Единственият шанс е обикновените гърци да покажат здрав разум в неделя - 5 юли (референдума). А здравият разум знае добре: преди да стане член на ЕС (тогава - Европейска общност), Гърция беше една от най-бедните страни в Северното полукълбо. От 30 години насам гърците са една определено заможна нация с перспектива да остане такава въпреки предизвикателствата на огромния дълг.
Все повече имам чувството, че тези преговори не вървят по вина на Брюксел - прекалената отстъпчивост дава крила на прогресивните сили. Не съм социално безчувствен и не искам гръцките пенсионери да страдат от намалени доходи, безработните да стават все повече и все по-млади, а дребните и средните собственици да фалират.
Но за всеки разумен човек е ясно, че ако Брюксел опрости на Гърция стотици милиарди, ще трябва да опрощава наред - на останалите длъжници - страни членки. Затова Меркел е права - без компромис такъв проблем не може да се реши. Ако гърците разберат това, след референдума в неделя Ципрас и Варуфакис ще трябва да си тръгнат. А тези, които ги заместят, ще започнат от нулата да възстановяват доверието към фалиралата си държава." - в. „Дневник".

„В Северна Гърция могат да се видят опашки само пред банкоматите...
Празни улици и кафенета, опашки пред банкоматите. Така изглежда гръцкият град Комотини в началото на седмицата, когато южната ни съседка обяви банкова ваканция.
Жителите на иначе оживения град са притеснени от неизвестните пред страната им. В Комотини се усеща напрежението, което съществуваше в България през 1996-1997 г. Това са и най-големите опасения сред жителите на Северна Гърция.
"Не искаме да станем бедни като българите", казват гърците, които вече са ограничили разходите си до минимум."
В магазина ни почти не влизат хора.
Купува се най-необходимото. Оборотът ми е около 100 евро", казва Панайотис Димитриус, който работи в зеленчуков магазин в центъра на Комотини.
Не е по-различно и положението в хипермаркетите за хранителни стоки. Обикновено в тях винаги има хора, но сега паркингите пред магазините са почти празни.
Затворени са и бензиностанциите, защото са изкупили всички налични количества...
В последните 2 дни пред бензиностанциите в Кърджали се образуваха опашки. Освен туристи тук все по-често резервоари пълнят и гърци от района на Комотини. Те идват в България на пазар..." - в. „24 часа".

Съдебната реформа също е сред темите на всекидневниците.

„Промените в Конституцията, които предлагат управляващите могат да бъдат приети от Народното събрание и не е необходимо свикването на Велико Народно събрание за тях. Явното гласуване ще отвори Висшият съдебен съвет за хората и ще даде право на защита на магистратите, когато говорим занезависимост на съдебната система трябва да имаме една основна цел - господство на правото в най-чистия му смисъл.
Това беше част от посланието, подплътено със сериозни аргументи, което бившите конституционни съдии Пенчо Пенев и Емилия Друмева, и експертите Екатерина Михайлова и професор Мариана Карагьозова отправиха пред депутатите от парламентарната комисия за обсъждане на промените в Конституцията. И четирима застъпиха тезата, че промените в основния закон могат да минат чрез гласуване в настоящия парламент.
На първото заседание по същество бяха изслушани представители на институциите, готови със своите становища по промените. В залата присъстваха председателите на върховните съдилища Лозан Панов и Георги Колев, почти всички членове на Висшия съдебен съвет, главният прокурор Сотир Цацаров, министърът на правосъдието Христо Иванов, представители на президенството, главният съдебен инспектор..." - в. „Дневник".

„Предложените от Христо Иванов промени в конституцията са в компетентността на обикновено Народно събрание. Това е позицията на президента Росен Плевнелиев, обявена пред депутати от комисията за изготвяне на промени в конституцията от неговия съветник Румяна Коларова, съобщи БГНЕС. Президентът подкрепя предложените промени, обяви в началото на заседанието Коларова от името на Плевнелиев. Аргументите на държавния глава са, че промените в конституцията са натоварени с огромни очаквания, а реформата в съдебната система е ключов национален приоритет. Предлаганите промени в конституцията в частта за съдебната власт могат да се направят само от Велико народно събрание (ВНС), заяви пред БГНЕС Антон Станков, министър на правосъдието от 2001 до 2005 г. и председател на Висшия съдебен съвет за същия период. Станков се аргументира с решение номер 3 на Конституционния съд от 2003 г., който казва, че промени в съдебната власт - преструктурирането й, са част от промяната във формата на държавно управление, което трябва да бъде извършено от Велико народно събрание. "Редно е да се спази това решение на КС и ако се искат промените, трябва да се свика Велико народно събрание, но това е мое лично мнение", каза Станков." - в. „Стандарт".

„След като миналата седмица Асоциацията на прокурорите разкритикува остро идеите за съдебна реформа, вчера това направи и Върховният административен съд (ВАС). Най-важното възражение на ВАС е, че ремонт на основния закон не е по силите на редовен парламент. Становището на съда ще бъде представено днес на временната парламентарна комисия, която обсъжда конституционните промени.
"Нормативна промяна като настоящата не попада в правомощията на обикновено Народно събрание", се казва в изявлението. Според върховните съдии чл. 158, т. 3 повелява, че промяна на формата на държавно управление е в правомощията на ВНС, а съдебната власт спада именно към държавното управление.
Освен това ВАС смята, че промените в конституцията противоречат на целите и препоръките на Европейската и на Венецианската комисия, както и на Съвета на Европа. "Нещо повече - част от предвидените промени са в пряко противоречие с тях, като създават предпоставки за капсулиране на системата, нейната пълна политическа зависимост, пропорционална на отдалечаването й от принципите за върховенството на закона и правовата държава", се казва в становището. Според ВАС намаляването на мандата на ВСС на 4 г. ще възпрепятства независимостта на съдебната система, тъй като "се създава предпоставка - всяко следващо Народно събрание да избира свой ВСС, т.е. да създава своя съдебна власт". Върховните съдии отхвърлят предложението за отмяна тайната на вота при гласуването на членовете на ВСС и са против засилени правомощия на правосъдния министър. Не са съгласни също и срещу специалното изменение, касаещо изслушването на главния прокурор от парламента." - в. „Сега".

„Съдебната реформа трябва да бъде територия на съгласието и електронното правосъдие е част от нея. Точно затова електронното правосъдие ще прибави още малко територия към съгласието, от което имаме нужда.
Това заяви вицепремиерът Меглена Кунева по време на конференция, посветена на информационните технологии в съдебната власт, предаде БГНЕС.
Кунева подчерта, че чрез електронното правосъдие ще се постигне консолидация и в съдебната реформа. "Тревожи ме ситуацията на напрежение и конфликти. Всеки сигнал за конфликти от съдебната система е лош сигнал и към българските граждани, и към инвеститорите", заяви вицепремиерът..." - в. „Преса".

„Трябва да се отговори по колко от предложените промени в конституцията се запазва балансът между властите. Това препоръча главният прокурор Сотир Цацаров на депутатите от временната парламентарна комисия за промяна на конституцията. На заседанието ѝ в сряда да представят позициите си дойдоха главният обвинител, шефовете на върховните съдилища, членове на Висшия съдебен съвет и съдебният министър Христо Иванов. Президентът бе представляван от съветника си Румяна Коларова.
Промените предвиждат мандатът на ВСС да се намали от 5 на 4 г., съветът да се раздели на две камари - съдийска (14 души) и прокурорско-следователска (12 души), гласуванията в него да са само явни.
Един от основните въпроси е дали обикновено Народно събрание може да приеме предложените поправки в конституцията, напомни Цацаров в изказването си. Вторият очертан от него ключов въпрос е за гарантирането в еднаква степен на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
"Неоправдано е акцент да се поставя върху независимостта на съдиите и това да бъде за сметка на независимостта на прокурорите", посочи той. Подчерта, че становището, което представя пред депутатите, стъпва на базата на това, което са изразили прокурорите като виждания по време на проведените обсъждания.
Според него на преден план излиза по-засилен контрол върху прокуратурата. Обвинението подкрепя идеята да се увеличи отчетността на прокуратурата, увери неговият ръководител.
Право да сезират Конституционния съд да имат и ВСС, съдилищата и Висшият адвокатски съвет е също сред приветстваните идеи. Проблемът тук обаче е, че Висшият адвокатски съвет не е конституционен орган, обясни Цацаров.
Прокурорите подкрепят разделянето на ВСС, обяви той. Но по-редно било камарите да се наричат колегия на съдиите и колегия на прокурорите и следователите. Категорично обвинителите не са съгласни тяхната колегия да се състои от 12 души, тъй като така щял да бъде нарушен балансът и членовете, избрани от парламента, ще имат мнозинство. Главният прокурор определи тази постановка като зависимост от парламентарната квота..." - в. „24 часа".

Наближаващите местни избори също са сред темите на вестниците.

„Шефът на предизборния щаб на Реформаторския блок и съпредседател на ПГ от ДБГ Найден Зеленогорски е заплашил колегите си депутати, че ако до 20 юли коалицията няма решение за начина си на явяване на местните избори и разбирателство за кандидати за кметове по места, може да подаде оставка от щаба. Това е станало тази вечер на заседанието на ПГ, разказаха участници в сбирката. Причината е, че решенията за поведението на вота се бавели, а самият Зеленогорски не искал да работи на олимпийския принцип - само за участие.
ДБГ настояват Реформаторския блок да се регистрира на централно ниво като коалиция за местния вот наесен. Другите две по-големи партии в коалицията - ДСБ и СДС, смятат, че регистрациите трябва да са на местно ниво. Решение на казуса до момента обаче нямало.
Коалицията все още не е излъчила кандидати за кметове в повечето областни градове, защото има по няколко номинации от различните партии. Такова е положението и  Пловдив, и в Бургас, и в Русе. Спорове има за Стара Загора, Сливен и др. Преди ден е имало общо събрание на местните ръководства във Велико Търново, на което се е провело гласуване и лидерът на СДС там Мирослав Трифонов е събрал няколко гласа повече за номинация от водача на ДСБ Ангел Янчев. Окончателната номинация обаче бе отложена със седмица..." - в. „Труд".

„Партиите от коалиция Български демократичен център (БДЦ) се разделят за местния вот. Партньорите на най-голямата формация, която през май промени името си от ЛИДЕР на БДЦ, ще се явят отделно на изборите наесен. Новото обединение ще се казва Народен съюз (НС), научи „Преса". То ще включва Земеделския народен съюз (ЗНС) на Румен Йончев, „Гергьовден" на Драгомир Стефанов, БДС-Радикали с лидер Цветан Манчев, ССД на Радослав Кацаров и сдружението на бившия заместник на Николай Бареков в ББЦ - Светлин Танчев.
„На места все пак ще се допуска сътрудничество с партньорите от БДЦ, но като цяло сме конкуренти", обясни активист на новата коалиция. Официалното й учредяване ще бъде обявено два месеца преди вота." - в. „Преса".