Всяка една минута един човек в света става жертва на трафик.
Само за периода от 2010 до 2013 година в ЕС 30 000 души са признали, че са били експлоатирани по този начин.
80% от жертвите са жени, като по-голямата част от тях имат навършени 18 години. Всяка година между 500 и 550 са българите, които са признали, че са били обект на трафик.
Всички тези данни представи секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора Камелия Димитрова. На пресконференция, с която се даде старт на специален проект за противодействие на трафика на хора.
Проектът е финансиран по Норвежкия финансов механизъм и ще бъде осъществен от фондация Европейски институт. Най-важната задача, която трябва да изпълни проектът, е именно борбата с трафика на хора. За тази цел в рамките на инициативата ще бъдат обучени голям брой служители от правоохранителните и съдебни институции, както и от сферата на сигурността. Въпросното обучение има за цел да запознае все повече ангажирани с борбата хора с конкретиката на проблема.
32 млрд евро годишно в света са приходите, които получават трафикантите. Като това също доказва сериозността на въпроса.
За общи действия срещу трафика на хора, призова по време на пресконференцията и вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева. Тя напомни, четрафикът на хора като престъпление е трансгранично и именно заради това са необходими съвместни усилия между България и всички други страни в ЕС.
Вицепремиерът обърна внимание на една част от проблема -наказанията за трафикантите. Кунева призна, че по-голямата част от заловените трафиканти на хора получаватедва условни присъди, което също е мотив за жертвите да не потърсят помощ.
"Именно заради това трябва да преосмислим наказателната си политика", настоя още вицепремиерът. Тя обаче посочи, че заради трансграничния характер на престъплението трудно се събират доказателства, трудно се образува досъдебно производство и съответно - се усложнява съдебния процес.
Доказателство за думите на вицепремиера Кунева са и данните от изминалата 2014 година, според които има 92 осъдителни присъди за трафик на хора, като 60% от тях са условни.
Най-често жертва на трафик на хора стават млади жени от региони с висока безработица, бедност. Обикновено те са имали трудно детство, откриват се следи от насилие в семейството или пък са израснали в институции.
Характерно за трафика на хора е че по-голямата част от жертвите са примамени от свой близък приятел, който ги кара да предприемат пътуване, а в последствие ги принуждават да просят, проституират или крадат. Циганската общност също е обект на трафикантите на хора, тъй като в гетата те откриват лесни жертви за своя доходоносен бизнес.
За да даде картина на проблема Камелия Димитрова разказа историята на млада жена, която ще наречем „Руми". През 2012 година Руми събира смелост и подава сигнал, в който разказва, че е изведена във Виена от своя интимен приятел и е принуждавана да проституира. Тя обаче решава да застане срещу трафикантите и свидетелства по време на съдебния процес.
Той завършва с шестима осъдени, а Руми продължава своя нормален живот в Бургас
