Напоследък е много модерно да се говори за лимити, граници, рамки и какво ли още не в поведението на децата. Как да ги накараме да ни слушат? Защо е важно да изпълняват каквото им се казва и т.н...

Всичко това е чудесно, но без да прекаляваме, моля. Аз пък смятам, че децата трябва да ни слушат, ама не чак толкова много. Първо, защото и ние дори не се слушаме какво говорим от време на време. Това беше в рамките на шегата. Истината е, че заиграването с пълното подчинение е изключително опасно. Всички знаем безкритичното богоговеене пред авторитети до какви епохални исторически грешки е довело. Не малко диктатури е имало и продължава да има по света, някои дори са още пресни и топли в съзнанието на българите.

Как се постига антиутопична диктатура в реалността? Отговорът е - лесно. Трябват само послушни хора.

Често обществата в представата си за организираност, подреденост, смазано фукциониране на различните нива прибягват до простичкото решение: oтглеждай послушни деца! Така днес ще слушат теб без да подлагат на съмнение каквото им нареждаш, утре ще слушат учителя, а вдругиден държавното управление. Ето, един прекрасен нов свят!

Не се плашете! Не казвам, че децата ни трябва да растат като подивели. Разбира се, че трябва да ги научим да внимават, да се пазят, да знаят обществените правила и норми, да съдействат. Сляпото подчинение обаче и изразите от типа „ Ще ме слушат, защото аз ти казвам така!” са изключително опасни. Никой не трябва да слуша някого само, защото е някой, който казва нещата.

Да развием критичното мислене и свободата на избор у децата е значително по-трудно, отколкото да ги „строим в три редици“, признавам.

Сигурно сте чували за „Опита Милграм“. Милграм е американски психолог, който след Втората световна война започва да разсъждава и да търси обяснение как е възможно, толкова хора да оправдават зверските си действия с репликата „изпълнявах нареждания“. Докато рови и търси отговори решава да проведе един опит, в който участват случайни хора от различни сфери на обществото в ролята на учители, един актьор в ролята на ученик и шефът на опита, който е скрит и дава нареждания на учителя. Въпросните учители е трябвало да задават въпроси на ученика, ако той сбърка пред тях има пулт с копче, с което е трябвало да го наказват като му пускат ток. Ученикът е актьор и се преструва, че го боли, като с всяко увеличаване на електричеството крещи и се вие все повече. Няма да повярвате, но почти никой не се съпротивлява да му пуска ток, ако при колебание шефът на изследването се обажда с думите „Продължете, моля!“

Коментарът е излишен. Имайте предвид, че в изследването участват всякакви хора - и интелигентни, и грамотни, и неграмотни, ... Всички с еднаква реакция пред авторитета.

Всеки сам решава как да възпита децата си и това е чудесно. Не е лошо обаче понякога да се замисляме какво бъдеще им предопределяме. Не малко са и психологическите изследвания, в които е доказано, че свръхпослушните деца страдат много като възрастни и от факта, че се опитват да угодят на всички, да изпълнят желанията на всеки, да се харесат на целия свят. Какъв товар за плещите на един човек!

Децата имат своите естествени бунтове в развитието си. Първият по-съществен за отбелязване е около две годишна възраст. Периода на „не“ и на тръшкането. За първи път правят опит да покажат, че са отделна личност и че нещо зависи от тях. В същото време нямат зрелостта да се справят с фрустрациите. Резултатът сте го виждали. Рев, тръшкане, лягане по земята... Тук не е моментът да се намесят шамарите или пък да им обяснявате надълго и нашироко защо бъркат в тази ситуация. Няма да ви чуят, нито шамарите ще подействат. Единственото решение е да бъдат оставени известно време със себе си. Като отмине бурята вече може да поговорите с тях, разбира се, без да изпълнявате желанието, заради което са спретнали сцената. Иначе следващия път отново ще направят същото. В тази възраст вече чудесно знаят за причинно-следствената връзка. Друг критичен момент е около 9-10 годишна възраст. Тогава е началото на един дълъг процес на изграждане на личността, който приключва с края на пубертета. Не са непослушни. Просто растат. Правят странни неща и проявяват твърдоглавие, понякога са нетърпими, но въпреки това не е моментът да ги смачкаме и укротим завинаги.

Жанета Матанова